Full text of "Tertiary Relic Plants In Bulgaria"

See other formats

Димчо Захариев, Жени Димитрова, Асен Асенов,

Петя Бойчева, Лидия Танева

ТЕРЦИЕРНИ РЕЛИКТНИ

РАСТЕНИЯ в
БЪЛГАРИЯ

2018

Редактор: доц. д-р Димчо Захариев

Рецензент: проф. д.б.н. Димитър Пеев

П. Бойчева, Л. Танева

ХПМЕРА

Издателство “Химера” ООД, Шумен
18ВМ 978-619-7218-41-1

ИНФОРМАЦИЯ ЗА АВТОРИТЕ

Димчо Захариев и Жени Димитрова са преподаватели по
Ботаника в ШУ „Еп. Константин Преславски”

Асен Асенов е кустос на хербариума на СУ Св. Климент

Охридски”

Петя Бойчева е кустос на растителни колекции и
хербариум в Университетска ботаническа градина -
Екопарк Варна към СУ „Св. Климент Охридски”

Лидия Танева е студентка в магистърска програма
„Управление и опазване на екосистемите” на
ШУ „Еп. Константин Преславски”

Изданието е реализирано по проекти
към Фонд “Научни изследвания”
на ШУ “Епископ Константин Преславски”

№РД-08-70/02.02.2016

Биоценотични проучвания в естествени и изкуствени
екосистеми. Мониторингови стратегии за управление и

опазване на екосистемите

№РД-08-93/03.02.2017

Опазване на биологичното разнообразие и поддържане

устойчиво развитие на биоценозите

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР . 6

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВИДОВЕТЕ . 8

АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ НА БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА . 555

АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ НА ЛАТИНСКИТЕ ИМЕНА . 561

ЛИТЕРАТУРА

566

ПРЕДГОВОР

Настоящата книга има за цел да представи информация за биоразно-
образието на тези растения в България, които са се запазили до днес от
топлите времена на Терциера - периодът след изчезването на динозаврите.
Тогава климатът е бил влажен и топъл и те са имали много по-широко
разпространение в Европа. Последвалите ледникови епохи - в Европа те са
били 6 на брой, са довели до намаляване на площта, в която тези видове се
срещат. В някой случаи площта е намаляла драстично и днес отделни
видове са разпространени само в няколко държави или дори само в една
държава.

Броят на терциерните реликтни видове растения е 182, което е 4.4% от
всички висши растения, установени до момента на територията на България
(Асьов и др., 2012).

Изучавайки реликтните растения ние можем да потърсим отговори на някои
важни въпроси в съвременния свят: Как климатичните промени се отразяват
върху разпространението на растителните видове? Как реликтните растения
се приспособяват към промените в климата и успяват да оцелеят? Възможно
ли е нашата дейност да има по-силен ефект върху растителния свят,
отколкото промените в климата? Какво можем да направим, за да запазим
съществуващото разнообразие от видове? Намирането на отговори на тези и
други подобни въпроси тепърва предстои.

ПРЕДГОВОР

При подготвянето на информацията за всеки вид са използвани следните
източници: Картите за разпространение в Европа са изработени по данни от
Рюга НаМапа и Еиго+Мес1 Р1апШа8е. Картите за разпространение в България и
данните за надморската височина (минимална и максимална, при която е
установен вида) са по Конспект на висшата флора на България (Асьов и др.,
2012). Информацията за местообитанията и морфологията на растенията е
основно от многотомната поредица “Флора на НР България” и “Флора на
Република България”. За отделни видове са ползвани данни от Червена
книга на Република България. Том 1. Растения и гъби (Пеев, 2015).
Природозащитният статут е посочен на базата на: Бернска конвенция;
Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата
фауна и флора (С1ТЕ8); Директива 92/43/ЕЕС на Съвета на Европейската
общност за опазване на природните местообитания и на дивата флора и
фауна; Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното
разнообразие на Република България, Приложения \\-\\/] Червена книга на
Република България. Том 1. Растения и гъби (Пеев, 2015). Ползването на
растенията е според Определител на растенията в България (Делипавлов и
др., 2011) и Закон за лечебните растения на Република България. Снимките в
раздел “Галерия” са на авторите, а за тези, които не са авторски, е посочен
източника.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВИДОВЕТЕ

АЬ1е8 а1Ьа МШ.
Бяла ела

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Борови (Р1пасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

АЬ1е8 а1Ьа МШ.
Бяла ела

Семейство Борови (Р1пасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ Образува чисти и смесени гори, от 400 до 2000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, до 65 ш високо, с лраво стъбло, комична до лочти
цилиндрична корона и хоризонтални клони. Кората гладка, светлосива,
лонякога червеникава. Младите клонки грубо влакнести, сиви. Пълките не са
смолисти. Листата разлоложени слирално, върху ллодните клонки насочени
нагоре, игловидни, отгоре лъскави, тъмнозелени, отдолу с 2 сребристи
ивици, тези ло страничните клонки ловече или ло-малко врязани на върха.
Шишарките тъло цилиндрични. Люслите широко бъбрековидни, отвън
лухести. Семената обратно комични, асиметрични, с ръждивочервеникаво
цилесто крилце. Цъфти алрил-май.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ' Багрилно, горскостоланско, декоративно, етеричномаслено,
лечебно, техническо.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Продължителността на живота достига до
800 години. От дървесината се приготвят музикални инструменти. От
смолата в кората се получава страсбургски терпентин.

Семейство Борови (Р1пасеае)

АЬюз а/Ьа МШ
Бяла ела

ГАЛЕРИЯ

АЬ1ез ЬопзИ-гед1з МаШ.

Цар Борисова ела

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Борови (Р1пасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

АЬ1ез ЬопзИ-гед1з МаШ.
Цар Борисова ела

Семейство Борови (Р1пасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ Образува чисти и смесени гори, от 400 до 2000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, до 65 ш високо, с право стъбло, комична до почти
цилиндрична корона и хоризонтални клони. Кората гладка, светлосива,
понякога червеникава. Младите клонки възголи, сиви. Пъпките смолисти.
Листата разположени спирално, върху плодните клонки насочени нагоре,
игловидни, отгоре лъскави, тъмнозелени, отдолу с 2 сребристи ивици,
заострени на върха. Шишарките тъпо цилиндрични. Люспите широко
бъбрековидни, отвън пухести. Семената обратно комични, асиметрични, с
ръждивочервеникаво ципесто крилце. Цъфти април-май.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Багрилно, горскостопанско, декоративно, етеричномаслено,
лечебно, техническо.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Балкански ендемит.

АЬ1ез ЬопзИ-гед1з МаШ
Цар Борисова ела

Семейство Борови (Р1пасеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Апс1геа Мого, 11;а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

Асег сатрез&е Ь.
Полски клен

Семейство Сапиндови (8ар1пс1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Асег сатрез&е Ь.
Полски клен

Семейство Сапиндови (8ар1пс1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В мезофилни и ксерофилни гори и храсталаци, най-често
в дъбови гори, от морското равнище до 1600 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, до 20 т високо, с широка закръглена корона. Младите
клонки светлокафяви, влакнести; старите голи, сивокафяви, ллитко
налукани, с или без коркови ребра. Листата 2-8,5 ст дълги, 2-11 ст широки,
длановидно изрязани до средата на 5 или 3 дяла; отгоре тъмнозелени, голи,
отдолу влакнести, светлозелени. Съцветията щитовидни, в лазвите на
листата или ло върховете на клонките, лоявяват се след разлистването.
Цветовете двулолови, жълтозелени. Плодните дялове яйцевидни; крилцата
1,5-3 ст дълги, 0,7-1 ,5 ст широки, разлоложени лод ъгъл от 180^. Цъфти
алрил-май. Плодоноси август-селтември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ. Горскостоланско, лечебно, медоносно, фуражно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ В България към този вид са установени
няколко лодвидови грули. В миналото оладалите листа са излолзвани за
боядисване на тъкани в лурлурночервен цвят. Семената могат да се
излолзват като ядки за храна.

Семейство Сапиндови (8ар1пс1асеае)

Асег сатрез&е ^
Полски клен

ГАЛЕРИЯ

">ЖР13

Асег Ме1с1ге1сМИ ОгрИ. ех Во188. Семейство Сапиндови (8ар1пс1асеае)

Жешля

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Асег Ме1с1ге1сМИ ОгрИ. ех Во188.
Жешля

Семейство Сапиндови (8ар1пс1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ. В мезофилни букови и смесени гори, върху богати и
дълбоки лочви, от 800 до 1900 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ: Дърво, до 20 т високо, с широка закръглена корона. Младите
конки голи, сивочервени; старите сивокафяви, с люсловидно налукана кора.
Листата 4-15 ст дълги, 5-17 ст широки, ловече от лоловината дължина на
летурата длановидно изрязани на 5, рядко на 3 дяла, отгоре тъмнозелени,
голи, отдолу синкавозелени, влакнести в ъглите на жилките; дръжката гола,
до 10 ст дълга, без млечен сок. Съцветията гроздовидни, разлоложени
връхно ло клонките, лоявяващи се след разлистване. Цветовете еднололови
и двулолови, бледозелени. Плодните дялове лродълговати; крилцата до 4
ст дълги и до 1,5 ст широки, услоредни, разлерени, лрави или извити,
лрилокриващи се до кръстосани. Цъфти май-юни. Плодоноси селтември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Червена книга на Релублика
България в категория “Уязвим”.

ПОЛЗВАНЕ. Горскостоланско.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Балкански ендемит. В България към този
вид са установени няколко лодвидови грули.

Асег Ме1с1ге1сМИ ОгрИ. ех Во188
Жешля

Семейство Сапиндови (8ар1пс1асеае)

ГАЛЕРИЯ

Асег Мугсапит Р|8сИ. & С.А.Меу
Хиркански явор

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Сапиндови (8ар1пс1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Асег Мугсапит Р|8сИ. & С.А.Меу
Хиркански явор

Семейство Сапиндови (8ар1пс1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В широколистни, по-рядко в смесени гори, от 300 до 1200
т н. в.

МОРФОЛОГИЯ: Дърво, до 10 (15) т високо. Младите клонки голи,
червенокафяви, лъскави; старите голи, сивокафяви, с люсповидно напукана
кора. Листата 3-9 ст дълги и 3-11 ст широки, длановидно, плитко изрязани
на 5 или 3 дяла; отгоре яркозелени, голи, отдолу светлозелени, голи или
влакнести в ъглите на жилките; дръжката гола или с редки власинки, до 10
ст дълга, без млечен сок. Съцветията щитовидни, по върховете на клонките,
появяващи се едновременно с листата. Цветовете еднополови, бледожълти.
Плодните дялове кръгли или яйцевидни, изпъкнали; крилцата до 3 ст дълги
и до 1,2 ст широки, успоредни, разперени или припокриващи се във
връхната част. Цъфти април-май. Плодоноси август-септември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Горскостопанско.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ В България към този вид са установени
няколко подвидови групи.

Асег Нугсапит Р|5сИ. & С.А.Меу
Хиркански явор

Снимка: Апс1геа Мого, Ка1у

Семейство Сапиндови (8ар1пс1асеае)

ГАЛЕРИЯ

’ V.'

Снимка: Апс1геа Мого, 11;а1у

V у

Асег топ8ре88и1апит Ь.
Маклен

Семейство Сапиндови (8ар1пс1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Асег топ8ре88и1апит Ь.
Маклен

Семейство Сапиндови (8ар1пс1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В низините и предпланините, от 100 до 600 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ. Дърво, до 10 ш високо, със закръглена корона. Младите
клонки голи или влакнести, сивокафяви; старите голи, с тъмносива ллитко
налукана кора. Листата 1, 5-5,5 ст дълги, 1,5-7, 5 ст широки, лолукожести,
длановидно изрязани на три целокрайни или назъбени дяла, отгоре
тъмнозелени, отдолу светлозелени, голи или късо влакнести; дръжката до 7
ст дълга, без млечен сок. Съцветията гроздовидни, увиснали, ло върховете
на клонките, лоявяващи се след разлистването. Цветовете двулолови и
еднололови, жълтозелени. Плодните дялове кръгли, излъкнали, голи или
влакнести; крилцата 1, 5-2,5 ст дълги и 0,5-1 ст широки, услоредни или
лрилокриващи се. Цъфти алрил-май. Плодоноси август-селтември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ' Горскостоланско, медоносно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' В България към този вид са установени
няколко лодвидови грули.

Асег топзреззи1апит Ь. Семейство Сапиндови (8ар1пс1асеае)

Маклен

ГАЛЕРИЯ

Снимки: Апс1геа Мога, 11а1у

Асег рIа^апо^сIе8 Ь.

Шестия

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Сапиндови (8ар1пс1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Асег рШапо1с1е8 Ь.
Шестия

Семейство Сапиндови (8ар1пс1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ- В широколистни мезофилни гори в дъбовия и буковия
лояс, от 500 до 1500 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, до 25 ш високо, с лраво стъбло и широка корона.
Младите клонки голи, с гладка сивочервеникава кора; старите със
сивокафява, ллитко надлъжно напукана кора. Листата 10-18 ст дълги и 5-20
сш широки, длановидно до средата на петурата изрязани на 5 дяла;
дръжката дълга, гола, до 20 ст дълга, с млечен сок. Съцветията щитовидни,
увиснали, разположени връхно по клонките, появяващи се преди
разлистването. Цветовете обикновено еднополови. Плодните дялове
яйцевидни, слабо изпъкнали или сплеснати, отвътре и отвън голи; крилцата
2,5-5 ст дълги и 1-1,5 ст широки, под ъгъл от 130-170^. Цъфти април-май.
Плодоноси септември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ Багрилно, горскостопанско, декоративно, лечебно, медоносно,
фуражно, хранително.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Дървесината намира приложение в
производството на музикални инструменти.

Асег рIа^апо^сIе8 Ь.
Шестия

Семейство Сапиндови (8ар1пс1асеае)

ГАЛЕРИЯ

Асег р8еис1орШапи8 Ь.

Явор

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРС

Семейство Сапиндови (8ар1пс1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Асег р8еисIорIа^апи8 Ь.
Явор

Семейство Сапиндови (8ар1пс1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В мезофилни, смесени и букови гори, върху дълбоки,
богати и влажни лочви в лредлланините и лланините, от 100 до 1400 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, до 35 ш високо, с лраво стъбло и широка корона.
Младите клонки голи, с гладка кора; старите голи с тъмнокафява, ллитко
налукана кора. Листата 4-16 ст дълги, 6-15 ст широки, длановидно изрязани
най-много до средата на летурата на 5 дяла. Съцветията гроздовидни,
увиснали, разлоложени връхно ло младите леторасли, лоявяващи се след
разлистването. Цветовете еднололови, жълтозелени. Плодните дялове
яйцевидни, излъкнали отвън и отвътре голи или влакнести; крилцата 3-5 ст
дълги и 1-2 ст широки, разлоложени лод остър ъгъл. Цъфти алрил.
Плодоноси август-селтември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Багрилно, горскостоланско, декоративно, козметично, медонос¬
но, фуражно, хранително.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Продължителността на живота достига до
500 години. Излолзва се като ларково дърво с ловече от 50 форми.

Семейство Сапиндови (8ар1пс1асеае)

Асег р8еис1орШапи8 ^
Явор

ГАЛЕРИЯ

<-а;1 :Л?'

Асег Шапсит Ь.

Мекиш

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Сапиндови (8ар1пс1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Асег Шапсит Ь.
Мекиш

Семейство Сапиндови (8ар1пс1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ. В храсталаци и гори, в равнините и предпланинския
дъбово-габъров лояс, от морското равнище до 1300 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст или ниско дърво, до 8 т високо, със слабо развита
корона. Младите клонки голи с червеникава кора, старите голи със сива,
гладка или силно налукана кора. Листата 3,5-10 ст дълги и 2-6 ст широки,
яйцевидни, цели или неясно 3-делни; дръжката до 5 ст, гола, без млечен сок.
Съцветията гроздовидни, излравени, разлоложени връхно ло клонките,
лоявяващи се след разлистването. Цветовете двулолови. Плодните дялове
лродълговати, сллеснати, отвън и отгоре голи; крилцата 2-3 ст дълги и 0,5-
1,5 ст широки, услоредени, разлерени или слабо лрилокриващи се във
връхната част. Цъфти май-юни. Плодоноси селтември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Багрилно, горскостоланско, декоративно, лечебно, медоносно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Семейство Сапиндови (8ар1пс1асеае)

Асег Шапсит ^
Мекиш

ГАЛЕРИЯ

АсI^ап^ит сарШиз-уепепз Ь.
Венерин косъм

Семейство Адиантови (Ас11ап1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

АсI^ап^ит сарШиз-уепепз Ь. Семейство Адиантови (Ас11ап1асеае)

Венерин косъм

МЕСТООБИТАНИЯ По влажни предимно варовити скали, до 1000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Коренището дълго,
пълзящо и по цялата дължина покрито с ръждивокафяви тесни люспи и
тънки коренчета. Листата яйцевидни до продълговато яйцевидни, нежни,
обикновено презимуващи, почти голи, дълги до 10-35 ст. Листните дръжки
тънки, най-често с дебелина до 1 тт, дълги колкото листната петура или по-
къси от нея, полукръгли, отгоре с нежна бразда. Листните петури 2-4 пъти
пересто разделени, светлозелени. Листните дялове и делчета единични,
разположени на тънки и нежни дръжки. Спороносните листни делчета почни
квадратни до бъбрековидни, по края тъмнокафяви. Спорите с гладка
повърхност. Спороноси юни-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Включен в Червена книга на Република
България в категория “Критично застрашен” и в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, лечебно

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Българското и латинското наименование се
дължат на приликата на дръжките на листата с дълъг и тъмен косъм от
косата на жена.

АсI^ап^ит сарШиз-уепепз Ь.
Венерин косъм

Семейство Адиантови (Ас11ап1асеае)

ГАЛЕРИЯ

Аезси1из ^1^рросаз^апит Ь. Семейство Конскокестенови (Н1рроса81апасеае)
Конски кестен

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Аезси1из ^1^рросаз^апит Ь. Семейство Конскокестенови (Н1рроса81апасеае)
Конски кестен

МЕСТООБИТАНИЯ В широколистни мезофилни гори, от 200 до 600 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ: Дърво, до 25 т високо. Младите клонки светлокафяви, голи
или слабо влакнести; старите с тъмносива, ллитко налукана кора. Листата
длановидно лерести, до 25 ст дълги и 20 ст широки; листчетата 5-7, обратно
яйцевидни, 10-20 ст дълги и 3-10 ст широки, отгоре тъмнозелени, голи,
отдолу светлозелени, лриседнали. Съцветията конусовидни, метличести, до
30 ст дълги и 8-12 ст широки; цветовете двулолови. Чашелистчетата 5.
Венчелистчетата 5, бели, с розови или червени летна. Плодът сферичен, 3-6
ст в диаметър, с множество шилчета, разлукващ се на три дяла. Семената
2,5 ст дълги и до 3 ст широки, сферични или бъбрековидни, гладки,
лъскави, тъмнокафяви. Цъфти алрил-юни. Плодоноси август-селтември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Включен в Червена книга на Релублика
България в категория “Застрашен” и в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Багрилно, декоративно, дъбилно, лечебно, медоносно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Балкански ендемит.

Аезси1из ^1^рросаз^апит Ь. Семейство Конскокестенови (Н1рроса81апасеае)
Конски кестен

ГАЛЕРИЯ

АеИпюпета агаЬ1сит (Ь.)Апс1г2. ех ОС.

Арабска етионема Семейство Кръстоцветни (Вга881сасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

АеИпюпета агаЬ1сит (Ь.)Апс1г2. ех ОС.

Арабска етионема Семейство Кръстоцветни (Вга881сасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи каменисти места, на около 300 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ: Едногодишно тревисто растение. Стъблата излравени, около
10 ст високи, тънки. Листата около 15 тт дълги, голи, долните яйцевидни,
остри, горните яйцевидни, със сърцевидна, обхващаща стъблото основа.
Съцветията гроздовидни. Чашелистчетата лродълговато яйцевидни, ло края
цилести. Венчелистчетата малко ло-къси от 4 тт. Плодните дръжки лрави,
косо разлерени. Шушулчиците 10-12 тт дълги, кръгли до лолукръгли, към
върха широко крилати и на върха дълбоко вдлъбнати, крилцата закръглени,
разлоложени нагъсто и лрилокриващи се; стълбчето 0,5-1 тт високо, ло-
късо от вдлъбнатината на върха на шушулчицата. Гнездата с ло 6 семена.
Семената яйцевидно елилтични.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Червена книга на Релублика
България в категория “Критично застрашен” и в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ- Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Видът е установен само в околностите на с.
Сотиря, Сливенско.

АеИпюпета агаЬ1сит (Ь.)Апс1г2. ех ОС.

Арабска етионема Семейство Кръстоцветни (Вга881сасеае)

Снимка: Магск Мепке, УЗА

Снимка: ^ап ^оI^ап58оп, 8\л/ес1еп

Снимка: ^ап ^оI^ап88оп, 8\л/ес1еп

ГАЛЕРИЯ

I-

А1пиз д1иИпоза (Ь.) Саег1п.
Черна елша

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

А1пиз д1иИпоза (Ь.) Саег1п. Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

Черна елша

МЕСТООБИТАНИЯ По бреговете на реки, от морското равнище до 1000 ш н.
в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, до 20 (35) ш високо, с цилиндрична корона. Кората
гладка и лъскава, отначало зеленикавокафява, ло-късно тъмносивокафява,
ллочковидно налукана. Младите клонки червеникавокафяви, лелкави.
Листата лоследователни, обратно овални, закръглени до овално елилтични,
4-9 ст дълги и 3-7 ст широки, назъбени, с лрилистници, оладващи след
разлистването. Цветовете еднололови, събрани в еднололови съцветия
реса. Растението еднодомно. Развиват се лреди разлистването. Мъжките
съцветия връхно разлоложени, ло 3-5 в грозд. През зимата сбити и
лурпурновиолетови, лри цъфтеж жълтеникави и рехави, 4-12 ст дълги.
Женските съцветия лрез зимата тъмнолурлурни, ло-късно червени, 5 тт
дълги. Плодът сллеснато, тясно елилтично, светло- до червенокафяво
орехче, с тесни цилести крилца. Цъфти февруари-алрил.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Багрилно, горскостоланско, лечебно, медоносно, лротивоерози-
онно, техническо.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

А1пиз д1иИпоза (Ь.) Саег1п.
Черна елша

Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

ГАЛЕРИЯ

|Ш

А1пиз тсапа (Ь.) МоепсИ
Бяла елша

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

А1пиз тсапа (Ь.) МоепсИ
Бяла елша

Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ Край лотоци, от 600 до 1400 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст или дърво, до 10 (20) ш висок, с тясно яйцевидна
корона. Листата яйцевидно елилтични, 4-12 ст дълги и 3-7 ст широки,
възрастните отгоре голи, отдолу гъстолухести. Съцветията се развиват
лреди разлистването. Мъжките реси 7-9 ст дълги, ло 3-5 в грула. Женските
съцветия шишарковидни, до 2 ст дълги, събрани ло 3-10 на обща дръжка.
Цъфти март-алрил.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Багрилно, горскостоланско.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

А1пиз тсапа (Ь.) МоепсИ
Бяла елша

Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимка: ЗНуапо РасПуо, 11а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11;а1у

Снимка: ЗНуапо РасПуо, 11;а1у

Снимка: Еппсо Ротап!, 11а1у

АпИпет'15 агдугорМуИа (На1ас8у & ^ео^д^еV) \/е1еп.

Сребролистно подрумиче Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

АпИпет'15 агдугорМуИа (На1ас8у & ^ео^д^еV) \/е1еп.

Сребролистно подрумиче Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ: По силно ерозирани каменливи и скалисти места, ло
скални целнатини и лрагове, на варовит терен, от морското равнище до 1000
т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Стъблата 2-5, рядко
единични; цветоносните 15-25 ст високи, фино надлъжно наребрени,
лрилегнало сивовлакнести, лрости, облистени в долната лоловина; стерил¬
ните до 10 ст високи, лочти изцяло облистени. Листата цели до ллитко
наделени, лродълговато клиновидни до лолатовидни, гъсто лрилегнало
сивовлакнести. Кошничките лолукълбести, 20-25 тт в диаметър, с бели
езичести и жълти тръбести цветове. Плодосемките обратно пирамидални,
4-5-ръби, 1,2-1 ,5 тт дълги, гладки, с много къса коронка. Цъфти май-юни.
Плодоноси юни-юли.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Червена книга на Република
България в категория “Критично застрашен” и в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Български ендемит. Видът е представен
само от една популация с около 70-80 индивиди на площ от 200-300 кв. т.

АпИпет'15 агдугор11у11а (На1ас8у & ^ео^д^еV) \/е1еп.

Сребролистно подрумиче Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

АгЬи1и8 апс1гас1те Ь.

Гола кумарка

Семейство Пиренови (Епсасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

А^Ьи^и8 апс1гасНпе Ь.
Гола кумарка

Семейство Пиренови (Епсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ: В средиземноморски нискостъблени храсталаци и
горички, лредимно ло каменисти склонове, ло-често на кисели лочви, до 350
т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Вечнозелено бавнорастящо дърво, достигащо 6 т височина,
с широка корона. Кората червеникава, ежегодно оладваща на ивици. Младите
клонки голи. Листата лродълговато ланцетни, с целокраен листен ръб.
Съцветията излравени метлици. Цветовете бели, камбанковидни, ароматни.
Плодът оранжева ягода, до 12 тт в диаметър, с гралава ловърхност. Цъфти
март-алрил. Плодоноси селтември-октомври.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Включен в Червена книга на Релублика
България в категория “Критично застрашен” и в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, дъбилно, хранително.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

А^Ьи^и8 апс1гасНпе Ь.
Гола кумарка

Семейство Пиренови (Епсасеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимки: Апс1геа Мога, 11а1у

А^Ьи^и8 ипес1о Ь.
Жлезиста кумарка

Семейство Пиренови (Епсасеае)

ВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

А^Ьи^и8 ипес1о Ь.
Жлезиста кумарка

Семейство Пиренови (Епсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ; В нискостъблени вечнозелени или листоладни
храсталаци и горички, ло каменисти варовити или лесъчливи склонове, до
350 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Вечнозелено дърво, до 9 т високо. Кората кафява, налукана,
оладваща на неправилни люсли. Младите клонки жлезисто влакнести.
Листата широко ланцетни, дълги 4-10 ст, с назъбен листен ръб. Съцветията
висящи метлици. Цветовете бели, камбанковидни, с аромат на мед. Плодът
оранжевочервена кръгла ягода, 15-20 тт в диаметър, с брадавичеста
повърхност, ядлив, с остър вкус. Цъфти октомври-март. Плодоноси
октомври-декември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ- Включен в Червена книга на Република
България в категория “Критично застрашен” и в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, хранително.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ* Установени са само три единични дървета
в цялата страна.

Снимка: □ау|с1 □|скеп80п, Ргапсе

Снимка: Апс1геа Мога, 11а1у

АгЬи1и8 ипес1о Ь. Семейство Пиренови (Епсасеае)

Жлезиста кумарка

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Апс1геа Мога, Ка1у

Снимка: □ау|а □1скеп50п, Ргапсе

А^с^оз^ар^1уIоз иуа-игз! (Ь.) Зргепд.
Мечо грозде

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Пиренови (Епсасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

А^с^оз^ар^1уIоз иуа-игз! (Ь.) Зргепд.
Мечо грозде

Семейство Пиренови (Епсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В планинския и високопланинския пояс, предимно по
сухи, припечни, каменисти склонове, от 1000 до 2500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Вечнозелен храст, 20-60 ст висок. Стъблата изправени или
стелещи се. Кората напукана, тъмнокафява. Листата последователни, 10-25
гпгп дълги, обратно яйцевидни, кожести, целокрайни. Цветовете 3-7, събрани
във връхни, сбити гроздовидни съцветия. Чашката бледозеленикава до
бледорозова. Венчето 5-6 тп1 дълго, розовочервено. Плодът ягодоподобна
костилка, 7-10 гпгп в диаметърр, с 5-8 костилчици. Цъфти юни-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ' Дъбилно, лечебно, техническо.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ В Северна Европа листата се използват
като заместител на тютюна.

А^с^оз^ар^1уIоз иуа-игз! (Ь.) Зргепд.
Мечо грозде

Семейство Пиренови (Епсасеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Апс1геа Мого, Ка1у

Азашт еигораеит Ь.
Европейски копитник

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

ейство Вълчеябълкови (Ап81о1осИ1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Азашт еигораеит Ь.
Европейски копитник

Семейство Вълчеябълкови (Ап81о1осИ1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ Във влажни, сенчести, най-често букови гори, от
морското равнище до 1200 гп н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Коренището дебело,
разклонено. Стъблата къси, 2-5 (10) сгп дълги, полегнали или приповдигащи
се, покрити с дълги, неразклонени власинки. Листата (2,5) 5-10 сгп широки,
бъбрековидни, до закръглени, дълбоко сърцевидни в основата, тъпи,
целокрайни, тъмнозелени, лъскави, кожести, покрити от двете страни с къси
прилегнали власинки. Листните дръжки много по-дълги от петурата.
Цветовете единични, връхни. Околоцветникът прост, звънчевиден, около 15
тт дълъг, отвън зеленикавочервен, отвътре виолетовокафяв, влакнест,
триделен. Тичинките 12, стълбчетата 6. Кутийката 6-гнездна. Цъфти март-
юни.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Багрилно, инсектицидно, лечебно, декоративно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Семейство Вълчеябълкови (Ап81о1осИ1асеае)

Азашт еигораеит Ь.
Европейски копитник

ГАЛЕРИЯ

\. .-

/ ) ^

ч ;

' I

ЯН ' |'|^ |*В|Я

/-Г -‘х -г- '» ■• \ ' . '

^ ' I

\‘- :.

Азреги1а зиЬегоза 81Ь1И. & 8т. Семейство Брошови (КиЬ1асеае)

Пиринска лазаркиня

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Азреги1а зиЬегоза 81Ь1И. & 8т.
Пиринска лазаркиня

Семейство Брошови (ПиЬ1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По варовити скалисти склонове и каменисти лоляни, на
ллитки и ерозирани хумусно-карбонатни лочви във високолланинския лояс,
от 2000 до 2900 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Стъблата (3) 5-15 ст
високи, късовлакнести. Листата в лрешлени ло 4, тясно ланцетни до
линейни, с хиалинен връх и лодвити ръбове. Цветовете в рехаво метличесто
съцветие. Венчето лурлурно или червеникаво, тясно фуниевидно, с къси
дялове с клиновидни придатъци. Плодът сух, съставен от 2 бъбрековидни
орехчета. Цъфти юли-август. Плодоноси август-октомври.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Включен в Червена книга на Република
България в категория “Критично застрашен”, включен в Приложение III на
Закона за биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Балкански ендемит.

Азреги1а зиЬегоза 81Ь1И. & 8т
Пиринска лазаркиня

Семейство Брошови (ПиЬ1асеае)

Снимка: М|ке 1ге1апс1, УЗА

Снимка: Киг1 81иеЬег

ГАЛЕРИЯ .

7. ’

.•V >

А51гасапИпа аИозепз1з (IVап.) Рос11.
Айтоски клин

Семейство Бобови (РаЬасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Аз&асаМНа аИозепз1з (IVап.) Рос11.
Айтоски клин

Семейство Бобови (РаЬасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухите склонове и билата на хълмовете в Източна
Стара лланина (Айтоско), най-често върху силно ерозирани андезитни и
варовити терени, от 100 до 400 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Бодливо, туфесто храстче, 30-50 сш високо. Прилистниците
до 18 тт дълги, цилести, ланцетни, влакнести. Листата чифтолерести, с 4-5
(6) двойки листчета, от двете страни гъсто сиво наллъстени. Съцветията
1,5-2 ст в диаметър, продълговати или главести. Цветовете приседнали по
двойки. Венчето белези и кавожълто или розово. Флагчето 14-18 тт дълго,
прошарено с розови жилки. Бобът 2-5 тт дълъг, елипсовиден или
продълговато яйцевиден, гъсто влакнест или бяло наплъстен, най-често
едносеменен. Цъфти юни-юли. Плодоноси август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Приложение I на Бернската
конвенция, в Червена книга на Република България в категория “Застрашен”
и в Приложение III на Закона за биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Български ендемит.

А81гасапИпа аИозепз1з (IVап.) Рос11.
Айтоски клин

Семейство Бобови (РаЬасеае)

ГАЛЕРИЯ

А51гасапИпа Ипгас'1са (СпзеЬ.) РосИесИ Семейство Бобови (РаЬасеае)

Тракийски клин

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Аз&асаМНа Ипгасюа (СпзеЬ.) РосИесИ
Тракийски клин

Семейство Бобови (РаЬасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи тревисти места, каменисти склонове и силеи, на
варовита, ло-рядко силикатна скална основа, до 800 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Стъблата 16-40 (50) сш
дълги, лолегнали, в основата вдървенели. Прилистниците яйцевидно
ланцетни, в основата си сраснали ложежду си, заострени, влакнести или в
основата си лочти голи, лрилокриващи стъбловите междувъзлия. Листата до
9 ст, чифтолерести, на върха с бодли. Листчетата 4-7 (8) двойки, на върха с
късо бодилче, отдолу с рехаво разлръснати, белезникави власинки.
Съцветията 3-7-цветни, гъсти. Венчето жълто или розово. Флагчето до 19 тт
дълго. Бобът елилсовиден или лродълговато яйцевиден, гъсто влакнест до
бяло наллъстен, едносеменен. Цъфти юни-юли. Плодоноси август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ- Включен в Червена книга на Релублика
България в категория “Уязвим” и в Приложение III на Закона за биологичното
разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Балкански ендемит.

А8&ада1и8 р11у80са1ух Р|8сИ.
Мехуресточашково сграбиче

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Бобови (РаЬасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

А8&ада1и8 р11у80са1ух Р|8сИ.
Мехуресточашково сграбиче

Семейство Бобови (РаЬасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи песъчливи и каменисти места, на 100 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение без надземно стъбло.
Прилистниците яйцевидни, възтъпи, голи, в основата си сраснали с
листните дръжки, но свободни помежду си. Листата 15-20 ст дълги,
нечифтоперести. Листчетата 15-22 двойки, отдолу и отгоре с разредени
власинки. Съцветията 1-5-цветни, рехави гроздове. Чашката след цъфтежа
силно мехуресто подута и запазваща се при боба. Венчето жълто, едро.
Флагчето 35-45 гпгп дълго. Бобът, обхванат от издута мехуреста чашка, 12-15
тгп дълъг, продълговато ланцетен, гол. Цъфти май-юни. Плодоноси юни-
юли.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ- Включен в Приложение I на Бернската
конвенция, в Червена книга на Република България в категория “Критично
застрашен” и в Приложение III на Закона за биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

А8&ада1и8 р11у80са1ух Р|8сИ.
Мехуресточашково сграбиче

Семейство Бобови (РаЬасеае)

ГАЛЕРИЯ

Аз^^адаIиз )А/Итотапиз 81о].
Вилмотианово сграбиче

Семейство Бобови (РаЬасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Аз^^адаIиз )А/Итотапиз 81о].
Вилмотианово сграбиче

Семейство Бобови (РаЬасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По тревисти места и сухи, скалисти склонове на варовити
терени, до 1000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение, без или със силно скъсени
надземни стъбла, лонякога с дълги 2-3 (6) ст издънки. Прилистниците
свободни, линейно ланцетни, дълго заострени. Листата 10-12 (15) ст дълги,
нечифтолерести. Листчетата 4-6 двойки, отдолу и отгоре лрилегнало бяло
влакнести. Съцветията малоцветни гроздове, лриседнали в лазвите на
листата. Цветовете лочти лриседнали. Венчето 15-30 тт дълго, лурлурно,
розово или бяло. Флагчето 18-25 тт дълго. Бобът яйцевиден, лодут, гол и
гралав. Цъфти май-юни. Плодоноси юни-юли.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ- Включен в Червена книга на Релублика
България в категория “Застрашен” и в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Балкански ендемит.

Аз^^адаIиз )А/Итотапиз 81о]
Вилмотианово сграбиче

Семейство Бобови (РаЬасеае)

ГАЛЕРИЯ

Азупеита Итоп1М1ит (Ь.) иапсИ.
Лимонолистно варниче

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Камбанкови (Сатрапи1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Азупеита Итоп1М1ит (Ь.) иапсИ. Семейство Камбанкови (Сатрапи1асеае)
Лимонолистно варниче

МЕСТООБИТАНИЯ По открити каменисти и скалисти места, върху варовик,
лредимно в лланините, от (400) 500 до 2200 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Коренът вретеновиден,
месест. Стъблата (5) 10-50 (100) ст високи, в основата с остатъци от стари
листа. Приосновните листа в розетка, (10) 20-50 (80) шт дълги, (2) 5-15 (27)
тт широки, обратно ланцетни до линейно обратно ланцетни, раздалечено
ллитко назъбени до лочти целокрайни, с вълновидно нагънати ръбове.
Стъбловите листа линейно ланцетни, ло-малки от лриосновните. Съцветието
гроздовидно, рядко метличесто. Цветовете единични или в грули ло 2-4 в
лазвите на лрисъцветен лист, всеки цвят в основата с 1-2 тт дълъг
ланцетен лрицветник. Чашковите дялове тясно ланцетни, целокрайни.
Венечните дялове линейно ланцетни. Плодът кутийка, лродълговато
яйцевидна, яйцевидна до лочти кълбеста, с 3 лори лод чашковите дялове.
Семената широко елипсовидни, кафяви, с лъскава повърхност. Цъфти май-
юли. Плодоноси август-септември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Азупеита Итоп1М1ит (Ь.) иапсИ. Семейство Камбанкови (Сатрапи1асеае)
Лимонолистно варниче

ГАЛЕРИЯ

ВегЬепз уи1дап8 Ь.

Обикновен кисел трън

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Киселтрънови (ВегЬепс1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

ВегЬепз уи1дап8 Ь.
Обикновен кисел трън

Семейство Киселтрънови (ВегЬепс1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В храсталаци и ло сухи каменисти и лесъчливи места, от
морското равнище до 1000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст, 0,5-3 ш висок, силно разклонен, бодлив. Бодлите до 2
ст дълги, най-често триделни. Листата лрости, твърди, яйцевидно
елилтични до обратно яйцевидни със ситно четинесто налилен ръб.
Цветовете жълти, силно ароматни, събрани в многоцветни (15-30) до 6 ст
дълги, увиснали гроздове. Околоцветните листчета 12, в 4 реда, външните 3
оладват рано. Ягодата цилиндрично удължена, 10 тт дълга и 5 тт широка,
с кожеста, блестяща, ярко оранжевочервена обвивка. Цъфти алрил-юни.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, лечебно, медоносно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ’ В миналото кората, клонките и листата са
излолзвани за лолучаване на жълта боя за боядисване на кожи и вълна.

ВегЬепз уи1дап8 Ь.
Обикновен кисел трън

Семейство Киселтрънови (ВегЬепс1асеае)

ГАЛЕРИЯ

Ве^иIа репс1и1а Ко1И
Бяла бреза

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Ве^иIа репс1и1а Ко1И
Бяла бреза

Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В светли гори, ло скалисти места, от морското равнище
до 2000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ* Дърво, високо до 30 т, с нелравилна, яйцевидна рядка
корона. Кората бяла, лющеща се на хоризонтални ивици. Листата триъгълно
яйцевидни или триъгълно ромбични, 4-7 ст дълги и 2,5-4 ст широки.
Мъжките реси лриседнали ло върховете на клонките, до 6 ст дълги,
цилиндрични, увиснали. Женските реси върху скъсени клонки, излравени,
цилиндрични, 2-4 ст дълги. Плодът едносеменно орехче, 1-2 тт дълго,
ллоско, снабдено с две цилести крила. Плодовете събрани в цилиндрично
съллодие, което лри узряването им се разлада. Цъфти алрил-май.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ Горскостоланско, декоративно, дъбилно, лечебно, медоносно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Продължителността на живота достига до
120 години. В миналото от дървесината е изработван шлерллат, получавани
са слирт и оцет, а свежите листа са използвани за боядисване на тъкани в
яркожълт цвят.

Ве^иIа репс1и1а Ко1И
Бяла бреза

Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

ГАЛЕРИЯ

В1есМпит зр^сап^ (Ь.) 8т.
Класовиден блехнум

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Блехнови (В1есИпасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

В1есМпит зр^сап^ (Ь.) 8т.
Класовиден блехнум

Семейство Блехнови (ВюсИпасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В сенчести и влажни букови и иглолистни гори, от 200 до
1900 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Коренището туфесто, косо,
в горната част локрито с възчерни люсли. Листата лересто наделени,
диморфни. Безллодните листа с къси дръжки, удължено ланцетни, дълги до
50 ст, с линейно ланцетни, възтъли, целокрайни делчета. Плодните листа с
ло-дълги дръжки, с тяснолинейни заострени дялове. Слорите кафяви, с
вълнисти гънки. Слороноси юни-селтември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

В1есМпит зр^сап^ (Ь.) 8т
Класовиден блехнум

Семейство Блехнови (В1есИпасеае)

Ви^оти8 итЬеIIа^и8 Ь.

Сенников водолюб

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Водолюбови (Ви1отасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Ви^оти8 итЬеIIа^и8 Ь.
Сенников водолюб

Семейство Водолюбови (Ви1отасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ' В блата, заблатени места, бавно течащи води, от
морското равнище до 700 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Стъблото 40-150 ст
високо. Листата линейни, до 50 (100) ст дълги, 6-10 тт широки, с късо
влагалище в основата, над него тристенни, в горната част ллоски.
Съцветието сенниковидно, многоцветно. Цветните дръжки до 10 ст дълги и
нееднакви ломежду си. Околоцветните листчета до 1,5 ст дълги,
червеникавобели. Прашниците тъмнолурлурни. Плодчетата дълги лочти 1
ст. Цъфти юни-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' В миналото от коренището е получавана
скорбяла, която се е добавяла към брашното за приготвяне на хляб с
приятен сладък вкус.

Семейство Водолюбови (Ви1отасеае)

Ви^оти8 итЬеIIа^и8 ^
Сенников водолюб

ГАЛЕРИЯ

Са/с/ез/а ратазз1^оИа (Ь.) Раг1.
Парнасиеволистна калдезия

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Лаваницови (АМзта^асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Са/с/ез/а ратазз1^оИа (Ь.) Раг1.
Парнасиеволистна калдезия

Семейство Лаваницови (АМзта^асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В крайбрежните части на Драгоманското блато лри 500 т
н. в. Пресушаването на блатото е довело до изчезване на единствената
лолулация в България. Не е намерен в други водни басейни.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение с тънко, късо коренище.
Стъблото високо 10-60 ст. Листата с дръжки, в основата сърцевидни, тъли,
ло-рядко заострени на върха, със средна лрава и 4-10 странични дъговидни
жилки. Съцветието лрешленесто, гроздовидно или метлицовидно, с ло 3
клонки в лрешлен. Цветовете на дръжки. Чашката и венчето с ло 3 листчета.
Венчелистчетата бели, целокрайни или назъбени. Плодчетата сухи,
костилковидни, сллескани. Цъфти юли-август. Плодоноси август-селтември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Приложение I на Бернската
конвенция, в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС, в Червена книга на
Релублика България в категория “Регионално изчезнал”, в Приложения II и III
на Закона за биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ През 2011-2012 г. е налравен олит за
реинтродукция на вида в Драгоманското блато.

Са/с/ез/а ратазз1^оИа (Ь.) Раг1.
Парнасиеволистна калдезия

Семейство Лаваницови (АМзта^асеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимка: 2оопаг/Н|тте111иЬег, Сегтапу

Снимка: Родегапс! АПзоп НеаНп, УК

Снимка: Родег апс1 АПзоп НеаНп, УК

Снимка: Родегапс! АПзоп НеаНп, УК

СаИипа уи1дапз (Ь.) НиМ

Обикновена калуна

Семейство Пиренови (Епсасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

СаИипа уи1дапз (Ь.) НиМ
Обикновена калуна

Семейство Пиренови (Епсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи каменисти поляни и редините на дъбовите гори и
открити прилепни места, от 200 до 500 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Вечнозелен храст, 20-70 ст висок, с възходящи и изправени
клонки, с гладка тъмнокафява кора. Листата срещуположни, керемидо-
образно припокриващи се, 2-3 тт дълги, линейни. Цветовете четириделни,
единични. Чашката розово обагрена. Венчето камбанковидно, 2,7-3 тт
дълго, скрито в чашката, бледорозово. Плодът четириделна, късо влакнеста,
разпуклива кутийка; семената многобройни. Цъфти май-юни.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, лечебно, медоносно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ* В миналото стръковете са използвани при
щавенето на кожи, за изработване на метли, боядисване на тъкани в кафяв
или чернокафяв цвят, като заместител на чая, вместо хмел в производството
на бира.

СаИипа уи1дапз (Ь.) НиМ
Обикновена калуна

ГАЛЕРИЯ

Сатрапи1а 1апа1а Рпу. Семейство Камбанкови (Сатрапи1асеае)

Вълнеста камбанка

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Сатрапи1а 1апа1а Рпу.
Вълнеста камбанка

Семейство Камбанкови (Сатрапи1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По скалисти, ло-рядко каменисти места, в скални
лукнатини, в дъбовия и в буковия лояс, с лредлочитание към сенчести
местообитания, от 500 до 1100 (1500) ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Двугодишно тревисто растение. При откъсване отделя
млечен сок. Стъблото високо 30-70 ст, лолегнало или възходящо, ло-рядко
излравено, най-често разклонено от основата, гъсто мековлакнесто. Листата
яйцевидни, влакнести, лриосновните ло-едри, събрани в розетка;
стъбловите на крилати дръжки. Съцветието гроздовидно или метличесто.
Цветовете многобройни, бледожълтеникави до бели, камбанковидни.
Плодът кутийка, широко обратно конична, с кожести стени и излъкнали
жилки, в основата с 3 лори. Семената елилсовидни, кафяви. Цъфти юли-
селтември. Плодоноси селтември-октомври.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Приложение I на Бернската
конвенция, в Червена книга на Релублика България в категория “Уязвим” и в
Приложение III на Закона за биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ' Декоративно, лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Балкански ендемит.

Сатрапи1а I^пдиIа^а VVаIсI8^. & К\Х. С
Езичеста камбанка

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Камбанкови (Сатрапи1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Сатрапи1а I^пдиIа^а №1с181. & К\Х. Семейство Камбанкови (Сатрапи1асеае)
Езичеста камбанка

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи каменисти и скалисти места, на плитки и
ерозирани почви, предимно върху силикати, по-често в дъбовия пояс, от
морското равнище до 1300 (1700) ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Двугодишно тревисто растение. Стъблата по няколко, 20-30
ст високи, възходящи, наребрени, четинести. Листата плитко вълновидно
назъбени, четинесто влакнести; приосновните 25-80 тт дълги, 5-15 тт
широки, широко до продълговато лопатовидни, с крилата дръжка, на върха
закръглени; стъбловите (15) 25-80 (100) шш дълги, (4) 5-15 (20) тт широки,
приседнали, продълговато лопатовидни до ланцетни. Съцветието главесто,
връхно, в основата с обвивка от присъцветници. Цветовете приседнали,
виолетови или бледовиолетови. Чашката между дяловете с обърнати назад
придатъци. Венчето фуниевидно. Плодът кутийка, широко обратно конична,
с кожести стени, с 3 пори близо до основата. Семената ръбести, с
неправилна форма, кафяви. Цъфти май-август. Плодоноси юли -септември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Сатра

Езичес

Сатрапи1а уегз1со1ог Апбгеумз Семейство Камбанкови (Сатрапи1асеае)

Променливоцветна камбанка

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Сатрапи1а уегз1со1ог Апбгеумз Семейство Камбанкови (Сатрапи1асеае)

Променливоцветна камбанка

МЕСТООБИТАНИЯ На открити варовити скалисти терени, често в скални
лукнатини, на южни изложения, в ксеротермния дъбов лояс, до 600 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Стъблото 10-50 ст
високо, възходящо или излравено, в основата с люсловидни остатъци от
стари листа. Долните стъблови листа дълги 25-80 тт, яйцевидни до
яйцевидно ланцетни, ллитко назъбени, слабо месести, горните ло-малки.
Съцветието метличесто, с многобройни цветове. Венчето широко
камбанковидно, 12-15 (30) тт дълго, бледосиньовиолетово, ло-тъмно
обагрено около отвора. Плодът кутийка, с кожести стени, в основата с 3
лори. Семената елилсовидни, бледокафяви. Цъфти юли-август. Плодоноси
селтември- октомври.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ* Няма.

Сатрапи1а уегз1со1ог Апбгеумз
Променливоцветна камбанка

Снимка: Ра1пс1а Реггап, 11а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11;а1у

Семейство Камбанкови (Сатрапи1асеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Рапсга210 Сатрадпа, 11а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11;а1у

Сагс1ат1пе д1аиса Зргепд. ех ОС.
Синкавозелена горва

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Кръстоцветни (Вга881сасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Сагс1ат1пе д1аиса Зргепд. ех ОС.
Синкавозелена горва

Семейство Кръстоцветни (Вга881сасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По каменливи високолланински ливади, от 1600 до 2600
т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Едногодишно до многогодишно тревисто растение. Стъблото
5-15 (20) ст високо, извиващо се, разклонено от основата, голо,
синкавозелено, без лриосновна листна розетка. Най-долните стъблови листа
с дълги дръжки, широко яйцевидни до закръглени, целокрайни до триделни.
Средните стъблови листа лерести, с 1-3 (4) двойки странични листчета.
Горните стъблови листа неравномерно лерести, с 2-5 двойки листчета.
Съцветията ло време на цъфтежа лочти щитовидни, с 8-15 цвята.
Венчелистчетата 4-8 тт дълги, бели. Дръжките на шушулките 5-10 тт
дълги. Шушулките (10) 15-25 тт дълги, зеленикави или черни, стълбчето
1,2-2 тт дълго. Цъфти юни-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Сагс1ат1пе дгаеса Ь. Семейство Кръстоцветни (Вга881сасеае)

Г ръцка горва

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Сагс1ат1пе дгаеса Ь.
Г ръцка горва

Семейство Кръстоцветни (Вга881сасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи и каменисти места, от морското равнище до 1200
ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Едногодишно до двугодишно тревисто растение. Стъблото
приповдигащо се или излравено, 8-25 ст високо, голо или влакнесто, без
розетка от лриосновни листа. Листата лерести, с дръжки, в основата с
обхващащи стъблото ушички; долните с 4-5 двойки листчета, всяко с 3-7
дяла; горните с 2-3 двойки листчета. Съцветията рехави, с 3-8 (10) цвята.
Венчелистчетата 4-6 тт дълги, до 2 лъти ло-дълги от чашката, бели.
Дръжките на шушулките 5-8 тт дълги, дебели, извити, излравени.
Шушулките 3,5-5 ст дълги, линейно ланцетни, сллескани, голи; стълбчето
4-8 тт дълго. Цъфти алрил-май.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Сагс1ат1пе дгаеса ^
Г ръцка горва

Семейство Кръстоцветни (Вга881сасеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимки: С|ап1иса М|Со1е11а, 11а1у

му

Сагр1пиз Ье1и1и8 Ь.

Обикновен габър

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Сагр1пиз Ье1и1и8 Ь.
Обикновен габър

Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ: Образува чисти или смесени широколистни гори, от
морското равнище до 1500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, до 28 ш високо. Короната гъста, не много широка.
Стъблото с широки ребра и вдлъбнатини. Кората гладка, сиволелелява.
Младите клонки лухесто влакнести. Листата лоследователни, лродълговато
яйцевидни, 5-10 ст дълги, 2-7 ст широки, ло ръба остро двойно налилени.
Цветовете еднололови, събрани в еднололови съцветия реса. Растението
еднодомно. Плодната люсла триделна, обхващаща орехчето. Орехчето със
7-11 ребра, 5-10 тт дълго, зеленокафяво, лъскаво. Цъфти март-алрил.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ Горскостоланско, лечебно, дъбилно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Кората съдържа дъбилни вещества и в
миналото е излолзвана лри обработката на кожи, както и за лолучаването на
жълта боя. Младите клони и листата са служели за храна на домашните
животни лрез зимата.

Сагр1пиз опеп^аI^з М111.

Келяв габър

Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Сагр1пиз опеп^аI^з М111.
Келяв габър

Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи прилепни каменливи и скалисти места, от
морското равнище до 1100 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво или храст, до 18 т високо, с яйцевидна или
закръглена корона. Кората гладка, светлосива, дървесината спирално
усукана. Младите клонки пухесто влакнести. Листата последователни, овали
или овално елиптични, 2-6 ст дълги, 1-3 ст широки, по ръба остро двойно
напилени, с 10-15 двойки странични прави жилки. Прилистниците ланцетни.
Цветовете еднополови, събрани в еднополови съцветия реса. Растението
еднодомно. Мъжките реси 1,5-2, 5 ст дълги. Женските реси 3-10 ст дълги.
Плодната люспа, плоска, цяла, по ръба едро неправилно назъбена. Плодът
кафяво, лъскаво орехче. Цъфти април-май.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ' Горскостопанско, дъбилно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Сагр1пиз опепШ'18 М111
Келяв габър

ГАЛЕРИЯ

Саз^апеа заНуа Ь.

Обикновен кестен

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Букови (Радасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Саз^апеа заНуа Ь.
Обикновен кестен

Семейство Букови (Радасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В дъбовия и буковия пояс, от морското равнище до 1000
т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, високо до 30 ш, кората кафеникавосива, с надлъжни,
често спирално извити пукнатини. Листата дълги 8-15 сш, широки 5-8 ст,
удължено ланцетни, заострени, с 1,5-3 сп1 дълги дръжки; петурата кожеста и
твърда, отгоре тъмнозелена и почти гола, отдолу най-често
гъстонапластена, с бледожълтеникави люспи, с 12-23 двойки странични
жилки. Плодът орех, 2-3,5 сгп в диаметър, кафяв, блестящ, с по-светла
основа; купулите зелени, покрити с дълги, разклонени бодли. Цъфти юни-
юли. Плодоноси септември-октомври.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ- Включен в Червена книга на Република
България в категория “Застрашен”.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, дъбилно, лечебно, медоносно, овощно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Продължителността на живота достига до
700 години.

ГАЛЕРИЯ

Саз^апеа заНуа Ь.
Обикновен кестен

Семейство Букови (Радасеае)

Снимка: □ау|с1 М|с11о118, УК

СеШз аи51гаИ5 Ь.

Южна копривка

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Брястови ((Лтасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

СеШз аи51гаИ5 Ь.
Южна копривка

Семейство Брястови ((Лтасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ: По сухи каменисти и скалисти места от морското
равнище до 500 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, високо до 20 т. Кората гладка, сиволелелява.
Листните лълки яйцевидни, кафяви, с реснички ло ловърхността. Листата
широко ланцетни, със закръглена или слабо сърцевидна основа,
несиметрични, сивозелени, връхната им част източена и заострена; с 3-5
двойки странични жилки, дъговидно извити; ръбът на летурата лросто
налилен. Цветовете двулолови и еднололови. Растението еднодомно.
Двулоловите и женските цветове единични, с дълги дръжки; мъжките
събрани в дихазни съцветия. Околоцветникът от 5 (7) свободни

ръждивокафяви листчета. Тичинките 5 (7). Плодникът продълговат с късо
стълбче и с двуделно близалце. Плодът костилков, в зряло състояние
синкавочерен. Цъфти алрил-май.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ- Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, дъбилно, лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ: Съдържанието на захароза в плодовете е
по-високо, отколкото при захарното цвекло и захарната тръстика. Могат да
се използват за храна.

СеШз аи51гаИ5 ^
Южна копривка

Семейство Брястови ((Лтасеае)

ГАЛЕРИЯ

|■|й№ V - 1

И^!

тВл/А

''''«^» ,' ■Гд

^ЯНИ

ШРл ■ ' '^ш^^

Р^|Г ‘ '\ЯЯ|н^К^вЛ

т-*;<у>, > ■_•■, •|2|

СеШз р1ас110п1апа К.1. СИг. Семейство Брястови ((Лтасеае)

Гола копривка

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

СеШз р1ас110п1апа К.1. СИг.
Гола копривка

Семейство Брястови ((Лтасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи скалисти и каменливи места, в гори от Оиегсиз
сегпз, Сагр1пиз опепШ1з и Ртиз зуIVез^^^з, лредлочита сухи, толли и светли
лланинско-горски лочви, от морското равнище до 500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ: Храст или дърво, високо до 8 ш. Кората гладка, сива. Листата
кожести, дълги 4-10 ст и широки 2-5 ст, ланцетни или нелравилно
ромбични с клиновидна основа, ръбът на летурата налилен, долната
повърхност влакнеста, горната гралава и гола. Цветовете еднололови и
двулолови. Растението еднодомно. Двулоловите и женските цветове
единични, а мъжките събрани в дихазии. Околоцветникът 5-делен, тичинките
5, плодникът продълговат. Плодът с гладък или слабо набръчкан ендокарп и
кафявочервен екзокарп. Цъфти март-април. Плодоноси септември-
октомври.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ' Включен в Червена книга на Република
България в категория “Застрашен”.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Сеп1аигеа са1осерНа1а VV^IIсI. Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

Тъмнопурпурна метличина

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Сеп1аигеа са1осерМа1а VV^IIсI.
Тъмнопурпурна метличина

Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ: По каменисти места на варовик, в лояса на
ксеротермните дъбови гори, до 1000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение с масивно коренище.
Стъблата слабо разклонени, (30) 100-150 ст високи. Листата лросто- до
двойнолерести; листните сегменти 2-3 (20) тт широки. Съцветието
кошничка, 20-30 тт в диаметър, с кълбовидна обвивка, широка 14-18 тт.
Придатъците на обвивните листчета триъгълни, тъмнокафяви, с
белезникави ресни, изцяло локриващи обвивните листчета. Цветовете
тъмнолурлурни; вътрешните тръбести, външните лъчисти, малко ло-дълги
от вътрешните. Плодосемката и хвърчилката равни ло дължина, около 4 тт
дълги. Цъфти юни-август. Плодоноси юли-селтември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Червена книга на Релублика
България в категория “Критично застрашен”.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Сеп1аигеа са1осерМа1а VV^IIсI.
Тъмнопурпурна метличина

Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

ГАЛЕРИЯ

Сеп^аи^еа са1уезсепз Рапс1с Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

Оголяваща метличина

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Сеп1аигеа са1уезсепз Рапс1с
Оголяваща метличина

Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По каменливи места, до 1000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Двугодишно тревисто растение. Листата лересто наделени,
голи, рядко сиво налластени. Съцветието кошничка. Кошничките сближени
ло 2-3 на върха на стъблото или разклоненията. Плодът семка без или с къса
хвърчилка. Цъфти юни-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ- Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Сеп1аигеа са1уезсепз Рапс1с
Оголяваща метличина

Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

Снимка: А1ехапс1ги Вас1агаи, Ротап1а

ГАЛЕРИЯ

Снимка: А1ехапс1ги Вас1агаи, Ротап1а

Сеп1аигеа ]апкае О.Вгапс12а Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

Янкиева метличина

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Сеп1аигеа ]апкае О.Вгапс12а Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

Янкиева метличина

МЕСТООБИТАНИЯ В тревни съобщества на сухи варовити хълмове, на от
300 до 700 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Цветоносните стъбла
високи 30-100 ст, разклонени в горната си част. Приосновните листа
нелравилно лересто нарязани, дяловете линейни, отклонени, лаяжинесто
влакнести до лолуголи. Кошничките единични, на дълги дръжки, заоблени.
Обвивните листчета овални, само горните продълговати, тъмнозелени, с
пурпурен оттенък и ясни жилки. Придатъците на обвивката кожесто цилести,
блестящи, лолулунни, целокрайни до разкъсани. Цветовете лурлурни. Цъфти
май-юни. Плодоноси юни-юли.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Включен в Приложение I на Бернската
конвенция, в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС, в Червена книга на
Република България в категория “Застрашен”, в Приложения II и III на Закона
за биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ- Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Балкански ендемит. Известни са само две
популации (открити през 2007 г.) - на Таушан тепе и на Венчански дюз.
Варненско.

Сеп1аигеа ]апкае О.Вгапс12а
Янкиева метличина

ГАЛЕРИЯ

Снимка: А1ехапс1ги Вас1агаи, Ротап1а

Сеп1аигеа Мпегу1а 8^еVеп ех ^N\\\6.
Тройножилчеста метличина

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Сеп1аигеа Мпегу1а 8^еVеп ех У\/111с1. Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)
Тройножилчеста метличина

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи, слънчеви места, ло излази на мергелни глини с
рядка растителност, от 300 до 700 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение с многобройни изправени
или слабо отклонени стъбла, високи до 30 ст. Растенията локрити с гъсти,
къси оладващи власинки. Листата целокрайни, линейно ланцетни, заострени,
дълги 30-70 тт, широки 3-5 тт, с 3 жилки. Връхната част на цветоносните
стъбла безлистна. Съцветията единични. Кошничките дълги 6-10 тт,
широки 12-15 тт, лрицветните люсли зелени с ло-тъмен, кафяв връх;
средните продълговато овални. Придатъците ненизбягващи или само късо
низбягващи, кремави, разкъсано гребенести. Цветовете розови. Цъфти юни.
Плодоноси юли.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ' Включен в Червена книга на Република
България в категория “Критично застрашен”.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Известна е една локална популация на
Таушан тепе при с. Невша, Варненско, с численост няколко индивида,
открита през 2007 г.

Сеп1аигеа Мпегу1а 8^еVеп ех У\/111с1.
Тройножилчеста метличина

Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

Снимка: А1ехапс1ги Вас1агаи, Ротап1а

ГАЛЕРИЯ

Снимка: А1ехапс1ги Вас1агаи, Ротап1а

Сеп1аигеа )А^адепИ21апа ВапсИеуа & К\Х Тап

Вагеницова метличина Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Сеп1аигеа )А/адепИ21апа ВапсИеуа & К\Х Тап

Вагеницова метличина Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ: По лериферията на лоляни в гори от цер и благун, върху
канелени горски лочви, от 300 до 400 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение с масивно, дълго 60-100
ст, вдървеняло, вертикално коренище. Стъблата високи 80-150 ст,
излравени, слабо разклонени в горната си част, гъсто облистени. Листата
лересто разсечени; долните дълги 35-45 ст и широки 25-35 ст, с 4-6 двойки
елилтично ланцетни дялове, дълги 15-18 ст и широки 5-6,5 ст, назъбени ло
ръба. Кошничките 25-35 тт. Обвивката на кошничката кълбовидна, 12-15 тт
в диаметър. Придатъците на средните обвивни листчета с вид на лламък,
широко лолулунни, целокрайни или неравномерно разкъсани, широки 2-5
тт към върха. Цветовете бледорозови до бели, с 5 тъмнолурлурни жилки.
Плодосемката дълга 6-7 тт, хвърчилката дълга 7-9 тт, жълтеникави до
тъмнокафяви. Цъфти юни. Плодоноси юли.

ПОЛЗВАНЕ Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Балкански ендемит.

Сеп1аигеа )А^адепИ21апа ВапсИеуа & К\Х Тап

Вагеницова метличина Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

ГАЛЕРИЯ

Сеп1гапИпи5 кеИегеп (81о]., 81е^. & Т. Сеогд.) 81о]. & 81е^.

Келереров центрантус Семейство Бъзови (Сарп^оМасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Сеп1гапИпи5 кеИегеп (81о]., 81е^. & Т. Сеогд.) 81о]. & 81е^.

Келереров центрантус Семейство Бъзови (Сарп^оМасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ: Обитава стръмни, варовити, подвижни скални сипеи,
между 1000 и 2400 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение със силно развита
коренова система. Стъблата високи 50-80 ст, голи, прости или разклонени,
изправени или възходящи. Листата срещуположни, голи, целокрайни,
долните и средните на къси дръжки, продълговато ланцетни, горните
приседнали, линейно ланцетни. Съцветието връхно, щитовидно или
метличесто. Венчето тръбесто, пурпурночервено до лилаво, рядко бяло, 5-
делно, с насочена надолу линейна шпора. Плодът едносеменен с хвърчилка
от четинки. Цъфти юни-август. Плодоноси юли-септември.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Български ендемит.

Сеп1гапИпи5 кеИегеп (81о]., 81е^. & Т. Сеогд.) 81о]. & 81е^.

Келереров центрантус Семейство Бъзови (Сарп^оМасеае)

ГАЛЕРИЯ

Се^а^ор^1уIIит зиЬтегзит Ь. Семейство Роголистникови (Сега1орИу11асеае)
Потопен роголистник

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Се^а^ор^1уIIит зиЬтегзит Ь. Семейство Роголистникови (Сега1орИу11асеае)
Потопен роголистник

МЕСТООБИТАНИЯ В реки, езера и блата, от морското равнище до 200 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Стъблото 20-80 ст дълго,
тънко, голо, гладко, обикновено неразклонено в горната част. Листата 2-4 ст
дълги, по 4-12 в близко разположени прешлени, светлозелени, меки, 3-4 пъти
вилужно разделени, с нишковидни дялове, нерядко по ръба назъбени.
Цветовете приседнали, мъжките единични, с 12-листен околоцветник,
женските с 9-12-листен околоцветник. Орехчето около 4 тт, удължено или
кълбовидно, без приосновни шипчета, с един шиловиден, по-къс от орехчето
остатък от стълбчето и без ципесто крило. Цъфти юни-септември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Подходящ като декоративно растение в
акваристиката.

^^Н^гавР|1

1 ^ ^ р

Ж г1

ЯР ^В|БНК%оЖЖк1Л1

\ ‘Н|Н&;т у^Я

>/ 1ут|Шя1Ж§н1^^в / / Ж^^^ЧкЯ

и^8/иж^^<^г>^уЧта^Мя1РМ

ЖЯ^р>У|г1ъ

Шк“

кп

1 1 -Ь^вк ЛГ

'"ч!

Сегс1з з^I^^иаз^^ит Ь.
Див рожков

Семейство Бобови (РаЬасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Сегс1з з^I^^иаз^^ит Ь.
Див рожков

Семейство Бобови (РаЬасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В гори и храсталаци, предимно на варовик, в равнините и
предпланините, от морското равнище до 500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, до 8 (15) ш високо или по-рядко храст, 3-4 т висок,
кората гладка, кафявочерна. Листата прости, полукръгли, в основата
дълбоко сърцевидни, целокрайни, голи. Прилистниците малки, опадливи.
Цветовете в снопчета по 6-8, разположени по стъблото и по по-старите от 3
години разклонения (каулифлорни). Венчето до 2 ст дълго, светлорозово,
розово до розовопурпурно. Тичинките 10, свободни. Бобът продълговат,
6-10 (15) ст дълъг, кафяв, гол, неприщъпнат, по коремния шев с крило до 2
тт широко. Цъфти април-май (рядко и ноември). Плодоноси юни-юли.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ' Декоративно, лечебно, медоносно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Продължителността на живота достига до
100 години.

Сегс#5 зШдиаз&ит ^
Див рожков

Семейство Бобови (РаЬасеае)

ГАЛЕРИЯ

асег топ^Ь^е^^^ ЗаиЬ. & ЗрасИ
Цариградски нахут

Семейство Бобови (РаЬасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

асег топ^Ь^е^^^ ЗаиЬ. & ЗрасИ
Цариградски нахут

Семейство Бобови (РаЬасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По каменисти и тревисти сухи поляни и край гори, от
морското равнище до 300 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Стъблото 20-40 (50) сп1
високо, най-често неразклонено, изправено, жлезисто влакнесто. Листата
нечифтоперести, оста гъсто жлезисто влакнеста. Листчетата 13-17, от двете
страни жлезисто влакнести. Прилистниците 5-8 гпгп дълги, яйцевидни, гъсто
жлезисто влакнести, дълбоко назъбени, листовидни, сраснали с листната
дръжка. Цветовете по 2-5, в рехави гроздовидни съцветия в пазвите на
листата. Чашката жлезисто влакнеста, в основата асиметрично подута.
Венчето 25-28 гпгп дълго, бяло. Бобът до 2,5 сгп дълъг, продълговато
ромбичен, кафяв, жлезисто влакнест. Цъфти май-юни. Плодоноси юни-юли.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Червена книга на Република
България в категория “Застрашен” и в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

СШиз заМИоИиз Ь.
Тамянка

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В

Семейство Лавданови (С181асеае)

ВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

СШиз заМИоИиз Ь.
Тамянка

Семейство Лавданови (С181асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи припечни тревисти и каменливи места, от
морското равнище до около 200 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Полухраст или храст. Стъблата високи до 100 сш, излравени
или лежащи, звездовидно влакнести. Листата 10^5 тт дълги, 5-30 тт
широки, яцевидни до обратно яйцевидни, отгоре зелени, мрежесто
набръчкани, отдолу сивозелени, от двете страни звездовидно влакнести.
Цветовете единични, рядко ло 2-А. Чашелистчетата 5, външните закръглени,
вътрешните широко яйцевидни. Венчелистчетата 18-25 тт дълги, бели, в
основата с лимоненожълто летно. Плодът кутийка. Цъфти май-юни.
Плодоноси юни-юли.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, дъбилно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

ГАЛЕРИЯ

Снимки: Апс1геа Мого, 11;а1у

СШиз заМИоИиз Ь.
Тамянка

Семейство Лавданови (С181асеае)

С1етаИз уИа1Ьа Ь.

Обикновен повет

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Лютикови (Рапипси1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

С1етаИз уИа1Ьа Ь.
Обикновен повет

Семейство Лютикови (Капипси1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В храсталаци и гори, от морското равнище до 2000 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Лиана с до 30 ш дълго стъбло, лълзящо или увивно,
разклонено, със силно издадени надлъжни ребра, с остаряването
вдървесинява. Листните дръжки дълги, често увиващи се край олори.
Листата лросто лерести, с 3-9 листчета, лочти голи. Листчетата яйцевидно
сърцевидни, целокрайни. Цветовете с дълги дръжки, слабо ароматни,
събрани в многоцветни, силно разклонени метлицовидни съцветия.
Околоцветните листчета 4 (рядко 5), 6-10 тт дълги, бели или

зеленикавобели. Орехчетата около 4 тт дълги, удължени, слабо сллескани.
Стълбчето 2-3 ст дълго, извито, залазващо се лри ллода, лересто влакнесто.
Цъфти юни-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ' Инсектицидно, лечебно, отровно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ В миналото клонките са излолзвани в
кошничарството, а от листата и цветовете са лриготвяли мая за хляб и
сирене.

С1етаИз уИа1Ьа Ь.
Обикновен повет

Семейство Лютикови (Капипси1асеае)

ГАЛЕРИЯ

|дД|К< -дД;

1.^^>ЧВиР1

|Ю

Р к:

СоIи^еа агЬогезсепз Ь.
Дървовиден плюскач

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Бобови (РаЬасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

СоIи^еа агЬогезсепз Ь.
Дървовиден плюскач

Семейство Бобови (РаЬасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи каменисти места, храсталаци и разредени гори,
често на варовик, в равнините и лредлланините, от морското равнище до
1000 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст, 3-5 (6) ш висок. Кората тъмносива, сивокафява до
тъмнокафява, гладка, оладлива. Листата нечифтолерести. Листчетата (7) 9-11
(13) двойки. Прилистниците яйцевидни или яйцевидно ланцетни, до 3 тт
дълги, късо лросто влакнести. Съцветията гроздовидни, до 10-12 ст дълги, с
3-5 (8) цвята. Венчето 17-19 тт дълго, жълто, голо. Бобът 5-7 (8) ст дълъг,
лродълговато елилтичен, силно мехуресто лодут, на върха заострен,
жълтокафяв или тъмножълт, неразлуклив или разлукващ се откъм върха.
Цъфти май-селтември. Плодоноси август-октомври.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, лечебно, медоносно, отровно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

1УУг<»/ гЛЗ
К|Шг

Рягт |гУ 2 .* .

5-.^ •<!

Сотапс1га е1едапз (КосИе! ех КсИЬ.) КсИЬ.^.

Изящна командра Семейство Санталови (8ап1а1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Сотапс1га е1едапз (КосИе! ех КсИЬ.) КсИЬ.^.

Изящна командра Семейство Санталови (8ап1а1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи тревисти и храсталачни места, от морското
равнище до 1200 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Полухраст, висок до 40 ст, с вдървеняло лълзящо коренище
и многобройни стъбла. Листата разлоложени лоследователно. Листните
летури линейно елилтични, удължено ланцетни до ланцетни. Съцветието
връхно, малоцветно, метличесто. Околоцветникът 4-5-делен, звънест;
дяловете бели или зеленикавобели. Плодът широко яйцевиден или
сферичен с лолумесеста обвивка. Семето сферично. Цъфти алрил-юни.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Сотапс1га е1едапз (КосИе! ех КсИЬ.) КсИЬ.^.

Изящна командра Семейство Санталови (8ап1а1асеае)

ГАЛЕРИЯ

Согу1из ауеИапа Ь.

Обикновена леска

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Согу1из ауеИапа Ь.
Обикновена леска

Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В храсталаци, като лодлес и в локрайнини на гори,
сечища, от морското равнище до 1800 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст, висок 2-5 т. Короната яйцевидна или кълбовидна.
Кората гладка, светла, червеникава или лелелявосива, лъскава. Листата
закръглено обратно яйцевидни, закръглени, закръглено яйцевидни до
овални, до 13 ст дълги и 6-10 ст широки, в основата си малко или много
сърцевидни, ло ръба си нелравилно и остро двойно налилени, с 8-12 двойки
странични жилки; отгоре тъмнозелени, матови, с редки власинки или голи,
отдолу ло-светлозелени, най-често ло жилките влакнести. Мъжките реси са
събрани ло 2-4 в грули, лрез време на цъфтежа до 8 ст дълги и 5-6 тт в
диаметър. Плодовете събрани в грули ло 1-5. Плодната обвивка
звънчевидна, отворена. Плодът лочти кълбовиден или слабо удължен, 15-18
тт дълъг и 13-15 тт широк. Цъфти февруари-алрил.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ- Дъбилно, лечебно, медоносно, овощно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Продължителността на живота достига до
100 години.

Согу1из ауеИапа Ь.
Обикновена леска

Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

ГАЛЕРИЯ

Согу1из со1ита Ь. Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

Турска леска

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Согу1из со1ита Ь.
Турска леска

Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В смесени широколистни гори, от морското равнище до
1200 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, до 20 ш високо, с дебела тъмносива, дълбоко
налукана кора. Листата закръглени, широко яйцевидни до широко ланцетни,
до 7-15 ст дълги и 5-10 ст широки, в основата си малко или много
сърцевидни, двойно назъбени, с 5-6 двойки странични жилки. Мъжките реси
6-10 ст дълги и 5-6 тт в диаметър. Плодовете събрани в грули ло 3-7.
Плодната обвивка широко ланичковидна. Плодът лочти кълбовиден или
слабо удължен, 17-22 тт дълъг и 12-18 тт широк. Цъфти март-алрил.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Медоносно, овощно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Притежава ценна дървесина, в миналото
излолзвана в мебелната промишленост.

Согу1и8 со1ита Ь.
Турска леска

Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

ГАЛЕРИЯ

СоНпиз соддудпа Зсор.
Смрадлика

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Смрадликови (АпасагсИасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

СоНпиз соддудпа Зсор.
Смрадлика

Семейство Смрадликови (АпасагсИасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В храсталаци и дъбови гори, ло сухи каменисти лочви,
често на варовик, от морското равнище до 1000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст или ниско дърво, до 4 т високо. Младите клонки
зелени или червеникави, лъскави, голи; старите кафяви. Листата лрости,
3-10 ст дълги и 2-7 ст широки, яйцевидни или широко елилтични, голи или
влакнести, отгоре зелени, отдолу сивозелени. Съцветията разлоложени ло
върховете на клонките. Цветовете еднололови или двулолови;
венчелистчетата бледожълти. Цветните дръжки след лрецъфтяване силно
удължаващи се, локрити с дълги жълтозелени или червеникави разлерени
власинки. Плодът костилков, след узряване тъмнокафяв. Цъфти май-юли.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ' Багрилно, декоративно, дъбилно, етеричномаслено, лечебно,
медоносно, отровно, лротивоерозионно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ: Дървесината е лолулярна с името
физетово (фустиково) дърво и намира приложение в изработването на
музикални инструменти.

СоНпиз соддудпа Зсор.
Смрадлика

Семейство Смрадликови (АпасагсИасеае)

ГАЛЕРИЯ

Тч

С^а^аедиз реп^адупа У\/а1с181. & К11.
Черен глог

Семейство Розоцветни (Розасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

С^а^аедиз реп^адупа №1с181. & К11. Семейство Розоцветни (Розасеае)

Черен глог

МЕСТООБИТАНИЯ В покрайнините на гори и в храсталаци, предимно върху
сухи терени, от 50 до 400 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст, стъблата до 5 (8) т високи. Тръните по клонките
малобройни, 5-10 тт дълги. Листата 2-6 ст дълги и 2-4 ст широки, с 3-7
широки, неправилно напилени дялове. Листните дръжки 15-30 тт дълги.
Прилистниците тесни, сърповидни, дълго заострени. Съцветията
щитовидни, многоцветни, до 10 ст в диаметър. Цветовете 10-15 тт в
диаметър. Чашелистчетата при цъфтеж разперени, при плода изправени,
скоро опадващи. Тичинките 20, с червеникави прашници. Стълбчетата 3-5.
Плодовете кълбесто елипсовидни, 10-15 тт в диаметър, черни или
черночервени, с 3-5 костилки. Цъфти май-юни. Плодоноси август-септември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ' Витаминозно, лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Сус1атеп соит М111.
Пролетно ботурче

Семейство Игликови (Рпти1асеае)

Сус1атеп соит М111.
Пролетно ботурче

Семейство Игликови (Рпти1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В дъбови гори и храсталаци, от морското равнище до 500
т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Коренището грудковидно,
3-5 ст в диаметър, корените излизащи от основата на грудката. Стъблото
10-20 ст високо. Листата 2-4,4 ст дълги, с 9-16 ст дълга дръжка, закръглени
до бъбрековидни, отгоре зелени, често с бял концентричен контур,
лоявяващи се лреди и ло време на цъфтежа. Венчето 16-32 тт в диаметър,
червеновиолетово. Кутийката 7-10 тт дълга, кръгла, гола, отваряща се с 5-8
късотриъгълни зъбчета. Цъфти февруари-алрил. Плодоноси алрил-май.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Включен в Приложение I на Бернската
конвенция, в конвенция С1ТЕ8 и в Приложение III на Закона за биологичното
разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, лечебно, отровно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Сус1атеп соит М111.
Пролетно ботурче

Семейство Игликови (Рпти1асеае)

1ЕРИЯ

СурпресНит са1сео1из Ь.

Венерино пантофче

Семейство Салепови (ОгсИ1с1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

СурпресНит са1сео1из Ь.
Венерино пантофче

Семейство Салепови (ОгсИ1с1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В смесени, но също и в иглолистни и широколистни гори,
храсталаци и горски лоляни, ло-често на богати на варовик лочви, от 800 до
1500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение с лълзящо коренище.
Стъблата до 50 ст високи, с 3-5 листа. Листата елилтични до овални,
заострени. Съцветията с един, рядко с 2 цвята. Чашелистчетата и
страничните венчелистчета ланцетни, червенокафяви, устната с форма на
лантофка, лимоненожълта, с червени точици в основата. Колонката с 2
тичинки, странично разлоложени. Цъфти май-юни. Плодоноси юли-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Включен в Приложение I на Бернската
конвенция, в конвенция С1ТЕ8, в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС, в
Червена книга на Релублика България в категория “Критично застрашен” и в
Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

ОарМпе козап1п1 (31о].) 81о]. Семейство Тимелееви (ТИуте1аеасеае)

Кошаниново бясно дърво

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

ОарМпе козап1п1 (81о].) 81о].
Кошаниново бясно дърво

Семейство Тимелееви (ТИуте1аеасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По варовити скални терени с ллитка хумусно-карбонатна
лочва, в състава на хвойнови и тревни съобщества, от 2200 до 2600 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ. Вечнозелен храст с високи до 50 ст (рядко ловече) стъбла.
Клонките излравени, ръбести, крайните им разклонения изцяло голи с
червеникав лъскав оттенък. Листата продълговато лолатовидни, кожести,
голи, с лодвит ръб. Цветовете ло 3-8 във връхни главести съцветия, ло-къси
от заобикалящите ги листа, ароматни. Хилантият червеникав, чашечните
дялове червеникави отвън и белезникави отвътре. Плодът яйцевиден,
заострен, влакнест, червен, освобождава се от хилантия лри узряване.
Цъфти май-август. Плодоноси юни-селтември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ- Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Бил е включен като рядък вид в Червена
книга на Народна Република България. Известно време е смятан за
балкански ендемит.

Снимка: ^а^08IаV 8уес, СгесЬ РериЬПс

Снимка: ^оI^п Р|с11агс15, УК

ОарМпе козап1п1 (81о].) 81о].
Кошаниново бясно дърво

Семейство Тимелееви (ТИуте1аеасеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Димитър Манов, България

ОарНпе 1аигео1а Ь.
Лаврово бясно дърво

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВ

Семейство Тимелееви (ТИуте1аеасеае)

ОарНпе 1аигео1а Ь.
Лаврово бясно дърво

Семейство Тимелееви (ТИуте1аеасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В сенчести букови и елови гори върху кафяви горски
лочви на варовик и върху хумусно-карбонатни лочви, от 1000 до 1900 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Вечнозелен храст, 0,4-1 ,2 ш висок. Младите клонки
зеленикави, голи. Листата 30-120 тт дълги, 10-35 тт широки, най-малко три
лъти ло-дълги отколкото широки, обратно яйцевидни до ланцетни, кожести,
голи, лъскави. Цветовете жълтеникавозелени, голи, събрани в скъсени
щитовидни съцветия, върху едногодишни клонки. Чашелистчетата
яйцевидни, заострени, около 1/3 от дължината на хилантия. Хилантият 5-9
тт дълъг. Плодът костилка, яйцевидна, черна. Цъфти март-алрил.
Плодоноси май-август.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, отровно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Апдею Маггоп!, 11;а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11;а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

Снимка: Ргапсо Розз!, 11а1у

Снимка: Апдею Маггоп!, 11;а1у

ОарМпе 1аигео1а Ь. Семейство Тимелееви (ТИуте1аеасеае)

Лаврово бясно дърво

ОарНпе тегегеит Ь.
Обикновено бясно дърво

Тимелееви (ТИуте1аеасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

ОарНпе тегегеит Ь.
Обикновено бясно дърво

Семейство Тимелееви (ТИуте1аеасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По влажни сенчести и каменисти места в гори, от 600 до
2000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст, 25-100 (200) сш висок. Стъблата излравени, леко
възходящи, слабо разклонени. Кората жълтеникавосива. Клонките
кафеникавосиви. Листата разлоложени лоследователно, събрани в горната
част на летораслите; летурите обратно ланцетни до обратно яйцевидни,
целокрайни, заострени, лостеленно стеснени в къси дръжки. Цветовете
лравилни или слабо нелравилни, едичнични или събрани ло 2-5 в снолчета
или в рехави класовидни съцветия. Хилантият розовочервен, рядко
белезникав. Чашечните дялове розовочервени, рядко белезникави. Плодът
яйцевиден до кълбовиден, яркочервен, лерикарлът сочен. Цъфти март-
алрил. Плодоноси май-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, лечебно, отровно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' Съдържа етерично масло с миризма на
зюмбюл, което се излолзва в ларфюмерийната лромишленост.

Семейство Тимелееви (ТИуте1аеасеае)

ОарНпе тегегеит Ь.
Обикновено бясно дърво

ГАЛЕРИЯ

"* -_ ^ "Хл^т. ,Ф, '^ '.

- "" ^

■'^Л:

>!• . ^ ’1^}«Г / \ А «

ОарМпе ропИса Ь. Семейство Тимелееви (ТИуте1аеасеае)

Странджанско бясно дърво

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

ОарНпе ропИса Ь.
Странджанско бясно дърво

Семейство Тимелееви (ТИуте1аеасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В умерено влажни гори, рядко храсталаци с доминиране
на източен горун и източен бук, от 50 до 700 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Вечнозелени храсти, 50-100 ст високи, клоните разлерени.
Листата обратно яйцевидни, 2-2У2 лъти ло-дълги отколкото широки.
Цветовете жълтеникавозелени, разлоложени ло два на общи дръжки, голи,
събрани в скъсени щитовидни съцветия, върху едногодишни клонки.
Чашелистчетата бледожълти, лочти равни ло дължина на хилантия.
Хилантият дълъг 8-10 тт, тънък. Плодът яйцевидна, черна костилка. Цъфти
алрил-май. Плодоноси юни-август.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Семейство Тимелееви (ТИуте1аеасеае)

ОарНпе ропИса Ь.
Странджанско бясно дърво

ГАЛЕРИЯ

Снимка: 1Ьга111т ВегЬегодю, Тигкеу

Снимка: Нй8еу1П Оодап, Тигкеу

Снимка: Нй5еу1П Оодап, Тигкеу

^^с^атпи8 а1Ьи8 Ь.

Росен

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Седефчеви (Ри1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

^^с^атпи8 а1Ьи8 Ь.
Росен

Семейство Седефчеви (Ри1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По каменисти, тревисти и храсталачни места, от морското
равнище до 1200 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение със силно развит
вдървенял корен. Стъблата високи 35-80 ст, в основата вдървенели,
изправени, разклонени, влакнести или голи. Листата разположени
последователно. Листните петури нечифтоперести; листните дялове
приседнали, ланцетни до яйцевидни, назъбени. Цветовете бялорозови до
синьобели, събрани в гроздовидно съцветие. Плодът брадавичеста,
жлезисто влакнеста кутийка. Семената лъскави, черни. Цъфти май-юли.
Плодоноси юли-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ' Декоративно, инсектицидно, лечебно, медоносно, отровно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ При допир може да причини трайно
увреждане на кожата.

^^с^атпи8 а1Ьи8 Ь.
Росен

Семейство Седефчеви (Ри1асеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Апс1геа Мога, 11а1у

ЕсI^а^ап^^1из дгат1п1М1из (Ь.) ОС.
Житолистно каменливче

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Камбанкови (Сатрапи1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

ЕсI^а^ап^^1из дгат1п1М1из (Ь.) ОС. Семейство Камбанкови (Сатрапи1асеае)
Житолистно каменливче

МЕСТООБИТАНИЯ По варовити каменисти терени, до 500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто рехавотуфесто растение с дълго
коренище. Стъблата до 25 ст високи, излравени или възходящи, влакнести.
Приосновните листа в розетка, (10) 30-110 (200) тт дълги, 1-4 тш широки,
линейни до линейно ланцетни, целокрайни, към върха стеснени, заострени.
Стъбловите листа ло-къси от лриосновните. Съцветието главесто. Цветовете
2-8, лочти лриседнали. Присъцветниците ло-къси до лочти равни на
цветовете. Чашковите дялове линейни до тясно триъгълно ланцетни, много
рядко в основата с къси придатъци. Венчето тръбесто-фуниевидно, синьо
или синьовиолетово. Плодът кутийка, обратно яйцевидна, влакнеста. Цъфти
май-юни. Плодоноси юли-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

ЕсI^а^ап^^1из зегЬ1сиз (А. Кеш.) Ре^^ОV^с

Сръбско каменливче Семейство Камбанкови (Сатрапи1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

ЕсI^а^ап^^1из зегЬ1сиз (А. Кеш.) Ре1^0V^с

Сръбско каменливче Семейство Камбанкови (Сатрапи1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По скални лукнатини, сухи ерозирали варовити терени с
ллитка лочва и южно изложение, до 1300 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Стъблата 12-25 сш високи,
лриловдигащи се до излравени, локрити с лрости власинки. Приосновните
листа дълги 50-90 тт, широки 20-40 тт, лриседнали, линейно ланцетни,
заострени, лолустъблообхващащи, лросто влакнести. Стъбловите листа като
лриосновните, ло-малки ло размер. Прицветниците широко яйцевидни,
външните ло-къси или равни на цветовете. Цветовете 6-12, фуниевидни,
дълги 12-30 тт, сини, синьовиолетови. Цъфти май-юли. Плодоноси август-
селтември.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Балкански ендемит.

ЕсI^а^ап^^1из зегЬ1сиз (А. Кеш.) Ре^^ОV^с
Сръбско каменливче

Семейство Камбанкови (Сатрапи1асеае)

ГАЛЕРИЯ

ЕрМес1га с1ШасМуа Ь. Семейство Ефедрови (ЕрИес1гасеае)

Обикновена ефедра

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

ЕрНес1га с1ШасНуа Ь.
Обикновена ефедра

Семейство Ефедрови (ЕрИес1гасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По варовикови скали и песъчливи места, от морското
равнище до 600 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Нисък храст, до 30 ст висок, с изправени или полегнали
бледозелени клони. Листата редуцирани, люсповидни. Цветовете
еднополови. Растението двудомно. Мъжките шишарчици с къси, женските с
дълги дръжчици. Прашниците около 8 на брой. Женските шишарчици
изправени, с по 2 цвята, обвити с 2-4 влагалища, разцепени на две.
Тръбичката на семепъпката изправена. Семената обхванати от червена
месеста обвивка. Цъфти май-юни.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ' Лечебно, отровно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

ЕрНес1га с1ШасНуа Ь.
Обикновена ефедра

Семейство Ефедрови (ЕрИес1гасеае)

Снимки: Ргапсо Саюагаго, 11;а1у

Ер1тесИит риЬ1дегит (ОС.) Моггеп & Оеспе

Епимедиум Семейство Киселтрънови (ВегЬепс1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Ер1тесИит риЬ1дегит (ОС.) Моггеп & Оеспе

Епимедиум Семейство Киселтрънови (ВегЬепс1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В буковите и смесените гори широколистни гори в
Странджа, до 300 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Коренището късо,
хоризонтално разклонено, задебелено, възлесто. Стъблата многобройни,
15-50 ст високи, жлебовидни, с жлезисти власинки. Приосновните листа два,
лрезимуващи, стъбловият лист само един, не ло-висок от съцветието.
Всички листа 2-3 лъти триделни, листчетата яйцевидни, в основата
сърцевидни, ло ръба бодливо налилени. Дръжките на листата и листчетата с
жлезисти власинки. Съцветието рехава, слабо разклонена метлица.
Околоцветните листчета 8, яйцевидно продълговати, външните отначало
бледочервеникави, ло-късно бледорозови; вътрешните жълтеникави, ло-
едри. Плодът суха, разпукваща се на две кутийка. Семената месести. Цъфти
април-май.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ' Декоративно, медоносно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Ер1тесИит риЬ1дегит (ОС.) Моггеп & Оеспе
Епимедиум Семей)

ГАЛЕРИЯ

Снимки: ^е^2у Ор1о1а, Оептагк

Е^ап^^1^з Ьи1дапсиз (81е^.) 81е^. Семейство Лютикови (Капипси1асеае)

Български ерантис

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Е^ап^^1^з Ьи1дапсиз (81е^.) 81е^. Семейство Лютикови (Капипси1асеае)

Български ерантис

МЕСТООБИТАНИЯ- В храсталаците и ло лоляните на възвишението Връшка
чука (Кулско), на 400 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ: Многогодишно тревисто растение. Коренището 1,5-3 сш
дълго, грудковидно задебелено, хоризонтално, наклонено или отвесно, към
долния край вретеновидно изтънено. Стъблата 7-13 ст високи, излравени,
голи, неразклонени. Стъбловите листа 3, до 2 ст дълги, събрани в розетка в
основата на цвета, приседнали, голи, дълбоко дланевидно нарязани.
Цветовете единични, връхно разположени. Чашелистчетата 10-13 тт дълги,
жълти, рано опадващи. Тичинките многобройни. Плодникът от 4 (6) свободни
плодолисти. Мехунките 4 (6), многосеменни, на горния край завършващи с
дълго носче, на върха кукесто извито. Цъфти февруари-март.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Български ендемит.

Е^ап^^1^з Ьи1дапсиз (81е^.) 81е^.
Български ерантис

Семейство Лютикови (Капипси1асеае)

ГАЛЕРИЯ

Епса агЬогеа Ь. Семейство Пиренови (Епсасеае)

Пирен

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Епса агЬогеа Ь.
Пирен

Семейство Пиренови (Епсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи припечни и каменисти склонове, от 100 до 500 ш
н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст или малко дърво, 0,5-2 (7) ш високо. Стъблата с гладка
кафява кора. Клонките сивокафяви, гъсто четинесто влакнести. Листата (3)
4-6 тт дълги, тясно линейни, слабо стеснени към върха, тъли, със силно
лодвити четинести ръбове. Цветовете събрани в 2-10-цветни сенници,
разлоложени ло върховете на цветоносни клонки в къси гроздовидни
съцветия. Чашката 4-делна, с яйцевидни дялове, свободни лочти до
основата. Венчето 3-4 тт дълго, бяло, камбанковидно. Цъфти май-юни.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ' Декоративно, дъбилно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

ГАЛЕРИЯ

Епса агЬогеа Ь.

Семейство Пиренови (Епсасеае)

Пирен

Е^у^^1^оп^ит с1епз-сап1з Ь.

Самодивско цвете

Семейство Кремови (иМасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Е^у^^1^оп^ит с1еп8-сап18 Ь.
Самодивско цвете

Семейство Кремови (иМасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В широколистни гори и храсталаци, по-ряко в смесени и
широколистни гори, върху силикатен и варовит терен, от 500 до 1200 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Луковицата удължена,
бяла, с тънка светлокафява обвивка. Стъблото високо 10-20 ст. Листата 2,
лриосновни, яйцевидно елипсовидни до удължено ланцетни, с влагалище,
което обхваща стъблото, най-често с кафявочервени летна с мозаичен
изглед. Цветовете обикновено единични, наведени надолу. Околоцветникът
звънчевиден, с 6 ланцетни листчета, до 4,5 ст дълги, розови или
светлолилави. Кутийката обратно яйцевидна. Цъфти февруари-май.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' Няма.

Радиз опепШ'15 Ь1р8ку Семейство Букови (Радасеае)

Източен бук

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Радиз опепШ'18 Ь1р8ку
Източен бук

Семейство Букови (Радасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ Образува чисти и смесени гори, от морското равнище до
800 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, високо до 30 т. Кората сива и гладка. Едногодишните
клонки възкестеняви, влакнести увиснали, ло-късно оголяват и се ловдигат.
Листната летура обратно яйцевидноелилтична или елилтична, обикновено
най-широка малко над средата, 5-16 ст дълга и 2,5-9 ст широка, с 8-14 (15)
двойки странични жилки; отгоре тъмнозелена и лъскава, най-често гола, ло
жилките влакнеста; отдолу ло жилките влакнеста. Околоцветникът на
мъжките цветове 3,5 тт дълъг. Тичинките 12. Кулулата около 1,2-3 ст, рядко
до 3,5 ст дълга, отвън гъсто локрита с израстъци. Плодът 1,5-2 ст дълъг,
остроръбест. Цъфти май. Плодоноси селтември-октомври.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ' Горскостоланско, лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Ргах1пиз ехсе1зюг Ь.

Планински ясен

Семейство Маслинови (01еасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Ргах1пи8 ехсе18юг Ь.
Планински ясен

Семейство Маслинови (01еасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В широколистните гори, главно в лредлланините и
лланините, до 1500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, до 40 т високо, със сива или кафявосива гладка
кора. Пълките черни. Листата нечифтолерести, до 40 ст дълги, съставени от
9-13 приседнали листчета. Цветовете събрани ло много в метличести
съцветия, които се развиват лреди разлистването от страничните лълки в
лазвите на миналогодишните листа. Цветовете двулолови, мъжки или
женски. Крилатките продълговато елипсовидни или ланцетни, 3,5-4,5 ст
дълги. Орехчето плоско, набраздено. Цъфти април-май. Плодоноси август-
октомври.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ' Багрилно, горскостопанско, декоративно, дъбилно, лечебно,
медоносно, фуражно, хранително.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ: Дървесината се използва в

корабостроенето, мебелното производство, изработването на ски.

Ргах1пиз огпиз Ь.

Мъждрян

Семейство Маслинови (01еасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Ргах1пи8 огпиз Ь.
Мъждрян

Семейство Маслинови (Оюасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ: В храсталаци и ло сухи каменисти места в
лредлланинския и лланинския лояс, от морското равнище до 1500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, до 20 т високо, с жълтеникавокафява гладка кора.
Пълките светлокафяви или сиви, ситно влакнести. Листата 15-20 ст дълги,
нечифтолерести, със 7-9 листчета, на къси дръжчици или лочти лриседнали.
Цветовете най-често двулолови. Съцветията метличести, с множество
ароматни цветове и се лоявяват ло клонките след разлистването. Венчето
кремавобяло, 5-6 ст дълго. Крилатките ланцетни или лродълговати, 2-3 ст
дълги. Орехчето излъкнало. Цъфти алрил-май. Плодоноси юли-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ Багрилно, горскостоланско, декоративно, лечебно, медоносно,
лротивоерозионно, фуражно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Ргах1пи8 огпиз Ь.
Мъждрян

Семейство Маслинови (Оюасеае)

ГАЛЕРИЯ

СаИит ргосиггепз ЕИгепс!. Семейство Брошови (КиЬ1асеае)

Низбягващо еньовче

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

СаИит ргосиггепз ЕИгепс!.
Низбягващо еньовче

Семейство Брошови (КиЬ1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По каменисти, сенчести места, из храсталаци и по края на
букови гори, на умерено влажна сравнително богата на хумус почва, на
карбонатна скална основа, от 650 до 1400 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение с дълго коренище.
Стъблата 50-100 ст високи, изправени. Листата нежни, в прешлени по 6-12,
продълговато до широко обратно ланцетни, отдолу синкавозелени.
Съцветието метличесто, рехаво. Цветовете без прицветници. Венчето бяло,
3, 5-4,5 тт в диаметър. Плодовете тъмнокафяви орехчета с восъчен налеп.
Цъфти юли-август. Плодоноси септември-октомври.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Балкански ендемит.

СаИит ргосиггепз ЕИгепс!.
Низбягващо еньовче

Семейство Брошови (КиЬ1асеае)

ГАЛЕРИЯ

СаИит гМос1ореит \/е1еп.
Родопско еньовче

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Брошови (РиЬ1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

СаИит гМос1ореит \/е1еп.
Родопско еньовче

Семейство Брошови (РиЬ1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи варовити каменисти склонове, предимно на
южни изложения върху хумусно-карбонатни, ерозирани и неразвити почви,
от пояса на ксеротермните дъбови гори до буковия пояс, от 300 до 1450 т н.
в.

МОРФОЛОГИЯ' Многодишно тревисто растение с дълго коренище. Стъблата
7-35 ст високи, в основата с многобройни стерилни клонки, образуващи
рехави чимове. Листата тяснолинейни до игловидни, късо осилесто
заострени, разположени в прешлени по 6. Съцветието метличесто, рехаво.
Цветовете бледожълтеникави, венчето 3,5-4 (-4.5) гпгп в диаметър. Плодът
сух, съставен от 2 бъбрековидни орехчета. Цъфти май-юни. Плодоноси юли-
август.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Балкански ендемит.

СаИит гМос1ореит \/е1еп
Родопско еньовче

ГАЛЕРИЯ

)1дап'агу^Ю(Лурга1

|еШ|еу

|рПога.пе!

^пап В1оШ^^яроипс1;

СепИапа Мд1с1а Наепке Семейство Тинтявови (СепИапасеае)

Скална тинтява

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

СепИапа Мд1с1а Наепке
Скална тинтява

Семейство Тинтявови (СепИапасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По открити силикатни скалисти и тревисти места в
аллийската зона, ло северни и северозаладни склонове, на ллитка
лланинско-ливадна лочва, от 2000 до 2900 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение с късо коренище. Стъблата
високи 1-7 ст, в основата обвити от влагалищата на старите листа. Листата
линейно ланцетни, заострени, приседнали или на съвсем къси дръжки.
Цветовете бледожълти, със сини точки и чертички, събрани ло 2-3 във
връхно съцветие. Плодът суха, елипсовидно ланцетна кутийка. Цъфти юли-
август. Плодоноси август-септември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Включен в Червена книга на Република
България в категория “Застрашен” и в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

СепИапа ^пд1с1а Наепке
Скална тинтява

ГАЛЕРИЯ

СепИапа 1и1еа Ь.
Жълта тинтява

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Тинтявови (ОепИапасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

СепИапа 1и1еа Ь.
Жълта тинтява

Семейство Тинтявови (СепИапасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По каменисти склонове или горски лоляни, разлоложени
близо до горната граница на гората, от 1200 до 2900 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение с дебело, вертикално
коренище и стерилни издънки. Стъблата високи 50-80 ст, единични или ло
няколко, неразклонени, в основата обвити от влагалищата на лриосновните
листа. Приосновните листа 12-20 ст дълги, 5-10 ст широки, с 4-5 жилки,
стъбловите ло-малки, с 3 жилки. Цветовете ло много, прешленесто
разлоложени в лазвите на горните двойки листа или връхни. Венчето 16-25
тт дълго, жълто, без летна, 5-7-делно. Кутийката 10-12 тт дълга,
продълговато ланцетна. Цъфти юни-юли. Плодоноси юли-септември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Приложение V на Директива
92/43/ЕЕС, в Червена книга на Република България в категория “Застрашен”
и в Приложение III на Закона за биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

СепИапа 1и1еа ^
Жълта тинтява

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Сга21апо РгореНо, 11а1у

Снимка: Ргапсо Саюагаго, 11а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11;а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

Соос1уега герепз (Ь.) К. Вг.
Пълзяща гудиера

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Салепови (ОгсИ1с1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Соос1уега герепз (Ь.) К. Вг.
Пълзяща гудиера

Семейство Салепови (ОгсИ1с1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В борови и елови гори, смесени иглолистни, лонякога и
иглолистно-широколистни гори, като обикновено лървият етаж е от
възрастни, столетни дървета, лредлочита лолусенчести места с рохкави, ло-
често алкални, лочви и изобилие на мъхове, от 900 до 1500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение с ловърхностно разлоло-
жени столони. Цветоносните стъбла 10-20 (30) ст високи, с лриосновна
розетка от 3-7 листа. Листата сърцевидни, с широка дръжка и ясна мрежа от
светли жилки, 1,5-7 ст дълги, 0,5-2 ст широки. Съцветието с 5-15 цвята,
слирално разлоложени. Цветовете бели, ароматни. Околоцветните листчета
3-5 тт дълги, от външната страна влакнести. Цъфти юни-юли. Плодоноси
август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Включен в Конвенция С1ТЕ8, в Червена книга на
Релублика България в категория “Застрашен” и в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Соос1уега герепз (Ь.) К. Вг
Пълзяща гудиера

Семейство Салепови (ОгсИ1с1асеае)

ГАЛЕРИЯ

/Снимки: Ра1пс1а Реггап, 11а1у

СурзорМНа 1ек'1гае 81е^. Семейство Карамфилови (СагуорИуМасеае)

Текирска мишорка

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

СурзорМНа 1ек'1гае 81е^. Семейство Карамфилови (СагуорИуМасеае)

Текирска мишорка

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи варовити места, в тревисти съобщества, в
затревени участъци сред лозови масиви, от 180 до 350 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Стъблото високо до 50-60
ст, сивозелено, голо. Листата овално яйцевидни, дълги до 9 ст, широки 2,7
ст, лолуобхващащи стъблото, с 3-5 жилки, голи. Цветовете многобройни,
събрани в метличесто съцветие. Венчелистчетата бели, лочти толкова
дълги, колкото чашелистчетата. Плодът кутийка, равна ло дължина на
чашката. Семената многобройни, бъбрековидно закръглени. Цъфти юни.
Плодоноси октомври.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Български ендемит.

И^ждРиИ^

■гТж 1' ' '•■^вя1'

ьяШШт

^ЙЕа|!дЯйг»^рДр

^Д^^лтаИдг^- Д^Я

Щш^Ш

шшш

^НДЧугЯДшйкия?;

ЙЬ-^з 'УГ;»

Ь *^Вг'',дйй

НаЬег1еа гМос1орепз1з Рпу. Семейство Геснериеви (Сезпепасеае)

Родопски силивряк

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

НаЬеНеа г11ос1ореп818 Р^^V.
Родопски силивряк

Семейство Геснериеви (Сезпепасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По скалисти места, най-често в скални пукнатити,
предимно в дъбовия и буковия пояс, от 200 до 2000 П1 н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Коренището вретено¬
видно. Листата събрани в плътна розетка, 3-8 ст дълги, обратно яйцевидни;
едро, кръгло назъбени, отгоре тъмнозелени, отдолу влакнести, светло-
зелени. Цветоносните стъбла многобройни, 6-15 ст високи; на върха с 1-5
цвята. Венчето 15-35 тт дълго, бледо сивкавовиолетово, отвътре
влакнесто. Кутийката обратно конична, двугнездна. Цъфти май-юли.
Плодоноси юли-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Приложение I на Бернската
конвенция и в Приложение III на Закона за биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Балкански ендемит. Изкоренено и изсушено
растението запазва жизнеността си до 31 месеца.

Нес/ега НеПх Ь.

Бръшлян

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Бръшлянови (АгаМасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Нес/ега НеПх Ь.
Бръшлян

Семейство Бръшлянови (АгаМасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В мезофилни широколистни и смесени гори, ло рядко
върху скали, от морското равнище до 1800 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст или лиана с дълго до 20 ш стъбло. Стъблата образуват
лрикрелителни корени, с които се залавят за олора и лълзят или се увиват
върху нея. Листата лоследователни, кожести, лрости, длановидни или
яйцевидни (лод съцветията). Цветовете жълтозелени, събрани в съцветие
сенник. Плодът тъмновиолетова до черна ягода. Семената тристенни. Цъфти
август-селтември. Плодовете узряват лрез следващата лролет и остават
върху растението в продължение на една година.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, лечебно, отровно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' При нараняването на стъблата се отделя
смола, която се втвърдява на въздуха. Тя се използва под формата на
спиртен разтвор като лак в маслената живопис.

Семейство Бръшлянови (АгаМасеае)

Нес/ега НеПх ^
Бръшлян

ГАЛЕРИЯ

Негт1п1ит топогсМ1з (Ь.) К.Вг.
Едногрудков херминиум

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Салепови (ОгсИ1с1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Негт1п1ит топогсМ1з (Ь.) К.Вг.
Едногрудков херминиум

Семейство Салепови (ОгсИ1с1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По мезофилни и хигро-мезофилни лланински ливади,
край извори, ло-често на алкални лочви, от 800 до 1400 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение с една закръглена грудка.
Стъблата 10-25 ст високи, с 2 (3) лриосновни ланцетни листа. Съцветията
тясно цилиндрични. Цветовете жълтозелени, с аромат на мед. Чашелист-
четата 2,5-3 тт дълги, 1-1,5 тт широки. Венчелистчетата 3,2-3,9 тт дълги,
насочени налред, устната триделна. Цъфти юни-юли. Плодоноси юли-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ- Включен в Конвенция С1ТЕ8, в Червена книга на
Релублика България в категория “Регионално изчезнал” и в Приложение III
на Закона за биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' Няма.

Шррипз уи1дап8 Ь.
Обикновен хипурис

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Живовлекови (Р1ап1ад1пасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Шррипз уи1дап8 Ь.
Обикновен хипурис

Семейство Живовлекови (Р1ап1ад1пасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ. Образува почти чисти обраствания на малки площи в
заблатени места със застояли и бавнотечащи води, малки водоеми (разливи)
и блата в низините и равнините, до 500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище, от
което се развиват изправени, облистени стъбла, дълги (4) 30-60 (150) ст.
Листата по 6-12 в прешлени, 0,5-3, 5 (10) ст дълги, 0, 1-0,3 ст широки, цели,
заострени, голи; потопените листа линейно-ланцетни, меки, светлозелени;
листата над водата къси, линейни, тъмнозелени. Цветовете единични, в
пазвите на листата, предимно двуполови. Плодът орехче, кафяв, 2,5-3 тт
дълъг, яйцевиден, гладък, тъп на върха. Цъфти май-юли. Плодоноси юли-
август.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Снимка: С|ап1иса М|Со1е11а, 11;а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

Шррипз уи1дапз Ь.

Обикновен хипурис

Семейство Живовлекови (Р1ап1ад1пасеае)

ГАЛЕРИЯ

НоИопт ра1и8&18 Ь.
Блатна перушина

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Игликови (Рпти1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

НоИоп1а ра1и8&18 Ь.
Блатна перушина

Семейство Игликови (Рпти1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В бавно течащи, плитки сладки води и блата, на 500 ш н.
в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто плаващо растение с нишковидни
неприкрепени корени. Стъблото 20-40 ст високо, изправено, червеникаво,
жлезисто. Листата подводни и плаващи, перестонаделени, отгоре голи,
отдолу разредено жлезисти. Цветните дръжки жлезисто влакнести, при
прецъфтяване удължаващи се незначително. Чашката с 5 заострени
жлезисто влакнести дяла. Цветовете многобройни, събрани в
последователни прешлени, виолетови. Плодът многостенна, грубо мрежеста
кутийка. Цъфти май-юни. Плодоноси юни-юли.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Червена книга на Република
България в категория “Регионално изчезнал” и в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

НоИоп1а ра1и51п5 Ь. Семейство Игликови (Рпти1асеае)

Блатна перушина

Снимка: 8апс1го Мадд1а, 11а1у

Нус1госМап8 тогзиз-гапае Ь.
Жабешка водянка

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Водянкови (НубгосИагИасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Нус1госМап8 тогзиз-гапае Ь.
Жабешка водянка

Семейство Водянкови (Нус1госИап1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В застояли и бавнотечащи води и блата, от морското
равнище до 1200 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение, 15-30 ст високо. Летните
издънки с листа, а есенните на върха с добре защитени, лрезимуващи лълки.
Листната летура освен средна жилка има и ло 2 странични дъговидни жилки.
Мъжките съцветия най-често съставени от 3 цвята. Мъжките цветове с 3-
листна чашка и 3-листно венче, до 1,5 ст дълго. Венчето бяло, в основата
жълто. Женските цветове ло-малки, с ло 6 стълбчета, всяко с раздвоено
близалце. Плодът овален, 1 ст в диаметър. Цъфти май-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ Лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' Няма.

Снимка: Ра1пс1а Реггап, 11а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

Нус1госМап8 тогзиз-гапае Ь.
Жабешка водянка

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

Снимка: Р|ег1'гапсо Агпдоп!, 11;а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11;а1у

Семейство Водянкови (Нус1госИап1асеае)

ГАЛЕРИЯ

Нурепсит апбгозаетит
Багрилна звъника

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В

Семейство Звъникови (Нурепсасеае)

ВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Нурепсит апбгозаетит Ь.
Багрилна звъника

Семейство Звъникови (Нурепсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ: В гори, храсталаци, влажни и сенчести долове, от
морското равнище до 100 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно листоладно храстче. Стъблата високи 30-100
ст, излравени, зеленокафяви до чернокафяви, разклонени, кръгли, с 2
надлъжни ръба. Листата приседнали, широко яйцевидни до елилтично-
яйцевидни, 3-9 ст дълги. Съцветията късо гроздовидни. Цветовете 1-5 (15)
на брой, 15-30 тт в диаметър. Чашелистчетата целокрайни, нееднакви ло
размер, с редки интрамаргинални жлези, лри ллода лодвити към дръжката.
Венчелистчетата жълти, обратно яйцевидни, асиметрични, целокрайни, с
едно лрищилване, без жлези. Плодовете яйцевидни до сферични ягоди, ло
време на узряването преминават от зелени през червени до черни на цвят.
Цъфти май-август. Плодоноси август-септември.

ПОЛЗВАНЕ: Багрилно, декоративно, лечебно, медоносно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Нурепсит апбгозаетит Ь.
Багрилна звъника

Семейство Звъникови (Нурепсасеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11;а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

Снимка: Аюо Ое ВазНап!, 11а1у

Нурепсит са1ус1пит Ь.
Чашковидна звъника

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Звъникови (Нурепсасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Нурепсит са1ус1пит Ь.
Чашковидна звъника

Семейство Звъникови (Нурепсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В сенчести долове, разсветлени гори и речни брегове
върху добре дренирани лочви с различна киселинност, до 100 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ' Многогодишно вечнозелено храстче с лълзящи,
разклоняващи се и вкореняващи се столони. Стъблата 20-60 ст високи,
излравени, неразклонени, с 4 надлъжни ръба, зеленокафяви до
червенокафяви. Листата лриседнали, тясно яйцевидни до удължено
елилтични, дълги 3-10 ст, кожести, вечнозелени (долните оладащи).
Съцветията най-често с 1 (3) цвят. Цветовете 50-95 тт в диаметър,
излравени. Чашелистчетата целокрайни, нееднакви ло размер, лри ллода
разлерени. Венчелистчетата яркожълти, обратнояйцевидни, асиметрични,
целокрайни с едно странично лрищилване, без жлези. Плодът кутийка,
яйцевидна до яйцевидно конична, кафява, увиснала. Цъфти юни-август.
Плодоноси август-октомври.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, медоносно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Нурепсит са1ус1пит Ь.
Чашковидна звъника

Семейство Звъникови (Нурепсасеае)

Снимка: МаппеНа М|д||0-АЬги2201, 11;а1у

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Аюо Ое ВазНап!, 11а1у

Нурепсит зеШегит 81е^. Семейство Звън и кови (Нурепсасеае)

Четинеста звъника

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Нурепсит зеШегит 81е^.
Четинеста звъника

Семейство Звъникови (Нурепсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи тревисти каменливи и храсталачни места, на
силикатни почви, в границите на ксеротермния дъбов пояс, до 900 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение с едно или няколко стъбла,
високо до 30-40 ст. Листата от долната страна по жилките късо четинести,
със сърцевидна основа, стъблообхващащи. Цветовете събрани в рехави
метличести съцветия, жълти, дълги 10-15 тт. Плодът конична кутийка, по
повърхността с яйцевидно удължени жлезисти мехурчета. Семената
надлъжно набръчкани. Цъфти май-юни. Плодоноси юни-юли.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Червена книга на Република
България в категория “Изчезнал” и в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ- Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Български ендемит.

Нурепсит зеШегит 81е^.
Четинеста звъника

Семейство Звъникови (Нурепсасеае)

ГАЛЕРИЯ

Пех а^и^М^ит Ь.

Бодливолистен джел

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Джелови (А^и^^оI^асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Пех а^и^^оI^ит Ь. Семейство Джелови (А^и^^оI^асеае)

Бодливолистен джел

МЕСТООБИТАНИЯ: Във влажни и сенчести букови и смесени гори, от 400 до
1200 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Вечнозелен храст или ниско дърво, до 10 т високо. Листата
широки 2-10 ст, яйцевидни, обратно яйцевидни или елилтични, кожести,
бодливо назъбени, с 2-9 остри, триъгълни, 5-11 тт дълги зъба или
целокрайни, отгоре тъмнозелени, лъскави, отдолу светлозелени, матови,
голи. Дръжките на листата с ллитки и широки бразди. Съцветията съставени
от 2-4 цвята, разлоложени на миналогодишните клонки в лазвите на листата.
Цветовете еднололови, двудомни растения. Чашелистчетата 4, рядко 5.
Венчелистчетата 4-5, голи, бели. Мъжките съцветия с 3 цвята, женските с
един, рядко с 2-3 цвята. Плодът с месеста червена обвивка, сферичен,
яйцевиден или елилтичен. Цъфти алрил-май. Плодоноси август-октомври.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Червена книга на Релублика
България в категория “Застрашен” и в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, лечебно, отровно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' В Заладна Еврола клонките се излолзват за
декорация по време на Рождествените празници.

Пех а^и^^оI^ит Ь.
Бодливолистен джел

Семейство Джелови (А^и^^оI^асеае)

ГАЛЕРИЯ

Пех со1сН1са Ро]агк. Семейство Джелови (А^и^^оI^асеае)

Колхидски джел

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Иех со1сН1са Ро]агк.
Колхидски джел

Семейство Джелови (А^и^^оI^асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ Във вечнозеления лодлес на влажни и сенчести гори от
източен бук, от 200 до 400 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Вечнозелен храст, висок 1-3 ш. Листата широки 2-6 ст,
обратно яйцевидни или елилтични, кожести, бодливо назъбени, с 2-9 остри,
триъгълни, дълги 3-7 тт, насочени към върха зъбци, отгоре тъмнозелени,
лъскави, отдолу светлозелени, матови, голи, лри изсъхване лочерняват.
Дръжките на листата с ллитки и тесни бразди. Съцветията съставени от 2-4
цвята, разлоложени ло миналогодишните клонки в лазвите на листата.
Цветовете еднололови. Растението двудомно. Чашелистчетата 4, рядко 5.
Венчелистчетата 4-5, голи, бели. Мъжките съцветия с 3 цвята, женските с
един, рядко с 2-3 цвята. Плодът с месеста червена обвивка, сферичен,
яйцевиден или елилтичен. Цъфти алрил-май. Плодоноси август-октомври.

ПОЛЗВАНЕ- Багрилно, декоративно, дъбилно, лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Снимки: Зраз Угипоу!, Ви1дапа

Пех со1сН1са Ро]агк.

Колхидски джел

Семейство Джелови (А^и^^оI^асеае)

ГАЛЕРИЯ ^ Г

* " ’ -^ТГ

Г % 1^. - • 1 *

18оругит ^^1аI^с^^о^сIе8 Ь.
Кокошка

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Лютикови (Рапипси1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

18оругит ^^1аI^с^^о^сIе8 Ь.
Кокошка

Семейство Лютикови (Капипси1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В сенчести широколистни гори, от морското равнище до
1200 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище.
Стъблата изправени, 13-30 ст високи, голи или долната част влакнести, до
съцветието безлистни и неразклонени. Приосновните листа 1-2, 10-20 тт
дълги и почти толкова широки или липсват, най-често двукратно
триразделни с дълги дръжки. Стъбловите листа 3-6, събрани в областта на
съцветието. Дръжките им по-къси или петурите почти приседнали.
Цветовете на тънки, дълги дръжки, разположени поединично в пазвите на
стъбловите листа. Околоцветните листчета 5-6, 8-10 тт дълги, бели, с гъста
мрежа от тънки жилки. Тичинките многобройни. Плодчетата многосеменни,
широко яйцевидни, на горния край с късо завито навътре носче. Цъфти
февруари-май.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ- Лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Семейство Лютикови (Капипси1асеае)

18оругит ^^1аI^с^^о^сIе8 ^
Кокошка

ГАЛЕРИЯ

иазт1пит ^гиНсапз Ь.
Храстовиден смин

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Маслинови (01еасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

иазт1пит ^гиНсапз Ь.
Храстовиден смин

Семейство Маслинови (01еасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В храсталаци, ло каменисти места и скални терени, от
морското равнище до 1000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Излравен храст, 1-1,5 (3) т висок, с тънки, ръбести, голи,
зелени клонки. Листата лоследователни, лолукожести, тройни. Средното
листче обикновено ло-едро от страничните. Цветовете събрани ло 2-5 в
лолусенничета ло върховете на страничните клонки. Венчето яркожълто, 5-
делно, с тясна цилиндрична тръбица, 2 лъти ло-дълга от чашката, до 2 ст в
диаметър. Плодът сферична ягода, 3-6 ст в диаметър, черна, блестяща.
Цъфти алрил-юли. Плодоноси август-селтември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Багрилно, декоративно, лодлравно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' Няма.

иазт1пит ^гиНсапз Ь.
Храстовиден смин

Семейство Маслинови (01еасеае)

ГАЛЕРИЯ

иид1ап8 гед1а Ь.
Обикновен орех

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Орехови (иид1апс1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

иид1ап8 гед1а Ь.
Обикновен орех

Семейство Орехови (иид1апс1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По чакълести, каменисти, влажни и топли места, в гори и
покрай реки, от морското равнище до 1000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, до 30 ш високо, със силно разклонена корона.
Листата 20-60 сш дълги, с 3-5 (11) двойки листчета, 5-15 сш дълги и 2,5-8 сш
широки, отгоре голи, отдолу само по ъглите на жилките влакнести. Мъжките
реси 8-12 ст дълги и до 1 ст дебели, единични, цилиндрични, многоцветни.
Женските цветове от 1 до 5, приседнали. Плодът сферичен до яйцевиден
орех, 1-5 ст в диаметър. Цъфти април-май.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ. Багрилно, горскостопанско, култивирано, лечебно, медоносно,
овощно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ: Дървото живее до 400 години и може да
плододава до 300-годишна възраст.

иид1ап8 гед1а Ь.
Обикновен орех

Семейство Орехови (иид1апс1асеае)

ГАЛЕРИЯ

иитрегиз соттип18 Ь.
Обикновена хвойна

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Кипарисови (Сиргеззасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

иитрегиз соттип18 Ь.
Обикновена хвойна

Семейство Кипарисови (Сиргеззасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи каменисти склонове, в храсталаци и гори, от 200
до 1700 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст и само лри благолриятни условия дърво, 8-12 ш
високо, с нелравилна, ло-рядко конична корона. Кората сивокафява. Листата
10-15 тт дълги, 0,7-1 тт широки, отгоре ллитко жлебовидни, с белезникава
линия, отдолу блестящо зелени, на върха с острие. Галбулите кълбести,
лочти лриседнали, синкавочерни, често с налел, 5-9 тт в диаметър, най-
често с ло 3 длъгнести сивокафяви семена. Цъфти май-юни. Семената
узряват лрез есета на следващата година.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, дъбилно, лечебно, отровно, техническо.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' Дървесината е една от най -подходящите за
опушване на месо.

Семейство Кипарисови (Сиргеззасеае)

иитрегиз соттип18 ^
Обикновена хвойна

ГАЛЕРИЯ

иитрегиз ехсе1за М.В1еЬ. Семейство Кипарисови (Сиргеззасеае)

Дървовидна хвойна

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

иитрегиз ехсе/за М.В1еЬ.
Дървовидна хвойна

Семейство Кипарисови (Сиргеззасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи склонове, до 1200 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Вечнозелено дърво, 10-15 ш високо. Кората сивокафява.
Клонките най-често дъгообразно извити нагоре. Листата триъгълни или
ланцетни, заострени, прилегнали към клонките или разперени в различна
степен. Растението еднодомно. Галбулите около 1 ст в диаметър,
тъмносини, със светъл налеп. Семената 3-7 на брой, длъгнести, неправилно
тристенни, светлокестеняви. Цъфти март-април. Семената узряват през
лятото на следващата година.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' Няма.

Семейство Кипарисови (Сиргеззасеае)

иитрегиз ехсе/за М.В1еЬ
Дървовидна хвойна

- “ИИМ"'

Снимка: М|ск 8аус11епко, икга1пе Снимка: Сеогд! Кипеу, Ви1дапа Снимка: Сеогд! Кипеу, Ви1дапа

Снимка: Сеогде С11егп|1еУ8ку, икга1пе

Снимка: Апс1ге\л/ Ви1ко, икга1пе

иитрегиз охусес1гиз Ь. Семейство Кипарисови (Сиргеззасеае)

Червена хвойна

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

иитрегиз охусевгиз Ь.
Червена хвойна

Семейство Кипарисови (Сиргеззасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи склонове, в смесени иглолистни храсталаци, от
морското равнище до 1100 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Вечнозелен храст или дърво, до 10 т високо, с разперена
корона. Кората сивокафява. Листата 20 тт дълги, 1,3-2 тт широки,
разперени, островърхи и силно бодливи, отгоре слабо жлебовидни, с 2 бели
линии, отдолу лъскаво зелени. Растението двудомно. Галбулите лочти
приседнали, 6-10 тт в диаметър, лъскави, червеникавокафяви, обикновено
без налеп. Семената 2-3, неясно тристенни. Цъфти ноември-април. Семената
узряват август-септември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' Няма.

Семейство Кипарисови (Сиргеззасеае)

иитрегиз охусевгиз ^
Червена хвойна

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

Снимка: УПо Виопо-Вап, 11а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11;а1у

Снимка: □ап1е1а 1опдо, 11а1у

иитрегиз заЬта Ь.
Казашка хвойна

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Кипарисови (Сиргеззасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

иитрегиз заЬта Ь.
Казашка хвойна

Семейство Кипарисови (Сиргеззасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи планински склонове, от 1000 до 2500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ' Вечнозелен храст, от 0,6 до 0,8 т висок, с червеникавосива
кора, полегнали клони и остра слецифична миризма. Листата на младите
растения и клонки игловидни, низбягващи, отгоре жлебовидни, с двойна
белезникава устична линия. Останалите листа люсловидни, с ланцетна,
ромбична или овална форма, на гърба с изпъкнал ръб и овална смолиста
жлеза. Еднодомно или двудомно растение. Галбулите увиснали, кълбести,
5-7 тгп в диаметър, с (1) 2-6 семена. Семената овални, с външен ръб. Цъфти
алрил-май. Плодоноси през пролетта на следващата година.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, лечебно, отровно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

иитрегиз заЬта Ь.
Казашка хвойна

Семейство Кипарисови (Сиргеззасеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Апс1геа Мого, 11;а1у

)ч 1

^а^^1^аеа гНос1ораеа 01пд1ег
Родопска горска майка

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

[Семейство Живеничеви (8сгорИи1апасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

^а^^1^аеа гНос1ораеа 01пд1ег
Родопска горска майка

Семейство Живеничеви (8сгорИи1апасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ. Във влажни сенчести гори и храсталаци в низини и
планини. Паразитира по видовете леска, бук, елша, смърч и др., от 200 до
1650 гп н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Коренището розово-
червено, плътно покрито с месести люсповидни листа. Стъблото 20-50 сгп
високо, белезникаво или розовочервено, слабо облистено. Листата
люсповидни, месести. Цветовете събрани в плътен многостранен грозд.
Чашката звънчевидна, жълтенисава, двуустна. Венчето тръбесто
фуниевидно или тръбесто звънчевидно, бледорозово. Кутийката широко
яйцевидна, 6-10 тгп дълга. Цъфти март-април. Плодоноси май-юни.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Балкански ендемит.

^а^^1у^из аигеиз (8^еVеп) О.Вгапс12а Семейство Бобови (РаЬасеае)

Златисто секирче

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

^а^^1у^из аигеиз (81еуеп) О.Вгапс12а
Златисто секирче

Семейство Бобови (РаЬасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В сенчести букови и смесени широколистни гори в
низините и лредлланините, до 600 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Стъблата единични, (40)
50-60 (80) ст високи, изправени, разклонени, четириръбести. Прилистниците
10-15 тт дълги, ло-широки от стъблото, много ло-къси от листната дръжка,
ланцетни, лолустреловидни. Листата с 3-4 двойки листчета, от долната
страна с кафяви жлези. Цветовете увиснали, 4-9, 15-18 тт дълги. Венчето
кафеникаво или оранжевозлатисто. Бобът 6-7 ст дълъг, кафяв или черен,
линеен, в младо състояние жлезисто влакнест, в зряло гол, гладък. Цъфти
май-август. Плодоноси юли-селтември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ- Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Снимки: Ргап2 Хауег, Сегтапу

^аи^осе^азиз о1^1с1паПз Коеш. Семейство Розоцветни (Розасеае)

Лечебна лавровишна

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

^аи^осе^азиз о1^1с1паПз Коет.
Лечебна лавровишна

Семейство Розоцветни (Розасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В сенчести гори и влажни лланински долове, от 200 до
1400 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст или дърво, 1-3 (8) т високо, с гралава тъмносива
ребриста кора. Листата лоследователни, лродълговато елилтични,
лродълговато яйцевидни до тясно ланцетни, 5-20 ст дълги и до 8 широки,
целокрайни или с редки зъбчета, твърдо кожести, вечнозелени, отгоре
тъмнозелени, лъскави. Цветовете около 8 тт в диаметър, в гъсти,
излравени, гроздовидни съцветия, дълги 5-13 ст. Венчелистчетата бели,
около 3 тт дълги. Тичинките стърчащи над околоцветника. Плодовете
закръглено яйцевидни, 8-10 тт в диаметър, със сочен черен мезокарл,
лъскави. Цъфти алрил-май. Плодоноси юли-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, дъбилно, лечебно, медоносно, отровно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ В миналото кората и листата са излолзвани
за дъбене на кожи.

^аи^осе^азиз о1^1с1паПз Коет
Лечебна лавровишна

Семейство Розоцветни (Розасеае)

ГАЛЕРИЯ

^ее^з^а огу2о1с1ез (Ь.) 8)л^.

Оризов троскот

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Житни (Роасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

^ее^з^а огу2о1с1ез (Ь.) 8)л^.
Оризов троскот

Семейство Житни (Роасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ Край реки, по заблатени и мочурливи места, до 1100 т н.
в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение с пълзящи коренища.
Стъблата 60-100 сгп високи, в основата разклонени. Листата плоски, до 10
гпгп широки, с четинест ръб и четинесто влагалище. Метлицата рехава,
пирамидална. Клонките вълновидно извити. Плевиците елиптични, 4-5 гпгп
дълги, бели със зелени жилки, по жилките с четинки. Цветовете двуполови,
тичинките 3. Плодът в основата си удължен, включен свободно в плевиците.
Цъфти юли-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' Няма.

^ее^з^а огу2о1с1ез (Ь.)
Оризов троскот

Семейство Житни (Роасеае)

Снимка: С10гд10 Радд!, 11а1у

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Магсо Вапгаю, 11а1у

Снимка: Магсо Вапгаю, 11;а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

Снимка: Магсо Вапгаю, 11а1у

итос1огит аЬогНуит (Ь.) 8VV.
Недоразвит лимодорум

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Салепови (ОгсИ1с1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

итос1огит аЬогНуит (Ь.) 8VV.
Недоразвит лимодорум

Семейство Салепови (ОгсИ1с1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В широколистни гори, храсталаци, лоляни, от морското
равнище до 900 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение, до 80 сш високо. Стъблото
месесто, виолетово обагрено. Листата във вид на къси заострени влагалища.
Съцветието дълго, рядко. Прицветниците ланцетни, виолетови. Цветовете
едри, излравени. Околоцветните листчета ланцетни, бледолилави, със
зеленикави ивици ло средата си, към върха си ярковиолетови, вътрешните
изцяло виолетови. Нокътят на устната белезникав, летурата ярковиолетова,
ло средата си с бледо лолумесечно летно. Шлората виолетова, насочена
надолу. Яйчникът неизвит слирално. Цъфти май-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ* Включен в Конвенция С1ТЕ8 и в Приложение III
на Закона за биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Снимка: Сагю С|Ье1, 11;а1у

^оп^се^а е^^изса ЗапИ
Етруски нокът

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В

Семейство Бъзови (Сарп^оМасеае)

ВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

^оп^се^а е&изса ЗапИ
Етруски нокът

Семейство Бъзови (Сарп^оМасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В гори и храсталаци в равнини, предпланини и лланини,
от морското равнище до 700 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст, стъблата 1-5 т високи, увивни. Листата 3-8 ст дълги;
връхните приседнали и сраснали в основата си в пронизана от стъблото
петурка. Цветовете в главести, единични, връхни съцветия или в 2-3 силно
сближени прешлени с до 6 цвята в края на клонките. Венчето 30-50 тт
дълго, жълтеникавобелезникаво, често преливащо в червено, двуустно; с
20-30 тт дълга, права тръбица. Плодът около 6 тт в диаметър,
елипсовидно сферичен, червен. Цъфти юни-юли. Плодоноси юли-септември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, медоносно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' Няма.

(Жнимка: □ау|с1 □|скеп80п, Ргапсе

Снимка: Апс1геа Мога, 11а1у

^оп^се^а е&изса ЗапИ
Етруски нокът

Семейство Бъзови (Сарп^оМасеае)

ГАЛЕРИЯ

с1геа Мога, 11;а1у

^усори8 еигораеиз Ь.
Европейска катушка

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Устноцветни (Ьат1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

^усори8 еигораеиз Ь.
Европейска катушка

Семейство Устноцветни (Ьат1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По влажни места край потоци, реки и блата, на влажни и
засолени почви, от морското равнище до 1000 П1 н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Стъблото 20-80 СП1 високо,
изправено или приповдигащо се, разклонено, голо или влакнесто. Листата
срещуположни, 1-8,5 сгп дълги, 0, 5-4,5 сгп широки, приседнали или на къси
дръжки, елиптични, тясно елиптични или ланцетни, назъбени, голи или
влакнести. Цветовете бледожълти до охреножълти, събрани в лъжливи
прешлени. Плодът пресечено пирамидално, сплеснато орехче. Цъфти юли-
август. Плодоноси август-септември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Багрилно, дъбилно, лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' Няма.

[Ч-^ - г^

в А

Р^ ''с

_ !^'^^,1||И

_ 1— _ ^

'^Ь/ '; В

-М

МезрИиз дегтапюа Ь.
Мушмула

Семейство Розоцветни (Розасеае)

ЮПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

МезрИиз дегтапюа Ь.
Мушмула

Семейство Розоцветни (Розасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В редки и разсветлени смесени широколистни (лредимно
дъбови) гори, ло-рядко в храсталаци, от 100 до 400 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво или храст, до 3 ш високо, със сивокафява кора.
Младите клонки червенокафяви, старите сиви, с редки, лрави или леко
извити тръни. Листата лоследователни, 4-12 ст дълги и 1,5-5 ст широки,
ланцетни. Цветовете единични, на върха на къси клонки, сравнително едри,
лочти лриседнали. Чашелистчетата 5, ланцетно шиловидни, ло-дълги от
венчелистчетата, залазващи се лри ллода. Венчелистчетата 5, бели, 1,2-2 ст
дълги. Тичинките 30-40, с червени лрашници. Плодовете варират ло форма,
1,5-3 ст в диаметър, на върха с широк диск, обкръжен от залазените
чашелистчета. Цъфти май-юни. Плодоноси октомври.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ Лечебно, овощно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ В миналото от корените и листата е
лолучавана жълта и кафява боя за ллатове. По Черноморското крайбрежие с
листата се боядисва вълна в масленозелен цвят.

М/сготепа спзШа (Нашре) СпзеЬ.
Гребенеста микромерия

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Устноцветни (Ьат1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

М/сготепа спзШа (Нашре) СпзеЬ.
Гребенеста микромерия

Семейство Устноцветни (Ьат1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи каменливи места, в скални лукнатини, най-често
на варовита скална основа, от 200 до 1500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение с добре развит корен.
Стъблата високи до 20 ст, тънки, многобройни. Листата срещулоложни, 5-7
(-10) тт дълги, (0,5-) 1-1,5 (-3) тт широки, долните продълговати или
елиптични, останалите линейно ланцетни. Цветовете единични или събрани
по 2-4 в полусенник, групирани в прешлени по 2-10, образуващи тясно, почти
линейно гроздовидно съцветие. Венчето 4-6 тт дълго, пурпурно. Плодът
продълговато, кафяво орехче. Цъфти юни-август. Плодоноси август-
септември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ- Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

М/сготепа спзШа (Нашре) СпзеЬ.
Гребенеста микромерия

Семейство Устноцветни (Ьат1асеае)

ГАЛЕРИЯ

Оепап^Ме а^иа^^са (Ь.) Ро1г.
Същински воден морач

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Сенникоцветни (Ар1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Оепап^Ме а^иа^^са (Ь.) Ро1г.
Същински воден морач

Семейство Сенникоцветни (Ар1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В мочурища и заблатени места, от морското равнище до
около 1000 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Стъблото 30-110 ст
високо, без лодути възли, кухо, с дебели стени, разклонено в горната част,
ясно наребрено, в основата с виолетов оттенък, нагоре зелено. Надводните
листа 4-12 ст дълги, триъгълни или широко елилсовидни, двойно-тройно
лересто наделени, голи; лодводните листа нишковидни. Съцветието сложен
сенник, без обвивни листчета. Главните лъчи 5-20, неравни, 0,5-2, 5 ст дълги,
лри ллодовете удължаващи се двойно. Сенниците с 10-40 цвята;
лрицветниците 8-12, 2,5-4 тт дълги. Цветовете 2,5-5 тт в диаметър,
несиметрични. Венчелистчетата бели или с жълтеникав отенък. Плодовете
3, 5-4,5 тт дълги, ръбести, голи, каналите 6-8 ло външната повърхност.
Цъфти юни-юли. Плодоноси юли-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ. Лечебно, отровно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Оепап^Ме а^иа^^са (Ь.) Ро1г.
Същински воден морач

Семейство Сенникоцветни (Ар1асеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимка: С10гд10 Радд!, 11а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

Снимка: Еппсо Ротап1, 11а1у

Снимка: Еппсо Ротап!, 11;а1у

0з^^уа сагр1п1^оПа Зсор. Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

Воден габър

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

0з^^уа сагр1п1^оПа Зсор.
Воден габър

Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В гори и храстови местообитания, от морското равнище
до 1200 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, по-рядко храст, високо до 20 ш. Короната почти
конусовидна. Кората отначало гладка, светлосива, по-късно с надлъжни
ивици и напречно напукана. Младите клонки влакнести. Листата разположени
последователно. Листните петури яйцевидно продълговати до ланцетни,
заострени. Цветовете еднополови. Растението еднодомно. Мъжките цветове
без околоцветник, по един в пазвите на кафявочерни покривни люспи, без
прицветници, събрани в презимуващи реси до 12 сгп дълги, в групи по 2-4,
със зеленикави, на върха червеникаво обагрени покривни люспи. Женските
цветове по 2 в пазвите на опадливи ланцетни покривни люспи, всеки цвят в
продълговато заострена плодна люспа със сламеножълт цвят. Плодът
яйцевидно, светлокафяво орехче. Цъфти април-май.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Горскостопанско, дъбилно, медоносно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

08^^уа сагр1п1М1а Зсор.
Воден габър

Семейство Брезови (Ве1и1асеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Ргапсо Ко851, Ка1у

Раеол/а тазси1а (Ь.) М111.
Розов божур

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Божурови (Раеоп1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Раеол/а тазси1а (Ь.) М111.
Розов божур

Семейство Божурови (Раеоп1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В храсталаци и редки разсветлени гори, ло-рядко ло
открити места и лочти само на варовит терен, до 1500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Коренището добре
развито. Стъблата 30-60 (70) ст високи, надлъжно набраздени, голи,
неразклонени, облистени, на върха с 1 цвят. Листата лоследователни,
двойно триделни, дяловете 3-12 ст дълги и 2-11 ст широки, широко до тясно
яйцевидни. Чашелистчетата 5, залазващи се лри ллода. Венчелистчетата
5-10, 4-5 (6) ст дълги, широко яйцевидни, лурлурни или розовочервени,
рядко белезникави или жълтеникави. Плодолистите 5, в младо състояние
гъсто локрити с власинки. Мехунките извити навън и лочти хоризонтално
разлерени. Семената до 8 тт в диаметър, кръгли, гладки, лъскави. Цъфти
алрил-май.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Раеол/а тазси1а (Ь.) М111.
Розов божур

Семейство Божурови (Раеоп1асеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

Снимка: Верре Сгедопо, 11;а1у

Снимка: Си18ерре ТапеЬигдо, 11а1у

РаПишз 8р1па-сНп8И М111.
Драка

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Зърникови (РИашпасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

РаПишз 8р1па-сНп8И М111.
Драка

Семейство Зърникови (КИашпасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По варовити скалисти и каменисти склонове, силеи, ло-
рядко ло морски дюни и в разредени ксерофилни дъбови гори, от морското
равнище до 600 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст с високи 2-3 т стъбла, възходящи, изправени или
полегнали, в основата силно разклонени, гъсти, бодливи. Кората сива или
червенокафява. Младите клонки кафяви, влакнести до възголи. Листата
последователни, 2-4 ст дълги, 1,3-3 ст широки, косо яйцевидни, елиптични
до закръглени, назъбени, напилени или целокрайни. Цветовете жълтозелени,
събрани в дихазии. Плодът сух, неразпуклив, полусферичен костилков с
хоризонтално, дисковидно, ципесто крило. Семената чернокафяви, гладки,
лъскави. Цъфти май-септември. Плодоноси юни-октомври.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Багрилно, декоративно, дъбилно, лечебно, медоносно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ: В миналото неузрелите плодове са
използвани за боядисване на вълна и коприна в жълторозов или
жълтокафяв цвят.

ГАЛЕРИЯ

1^ч'ПГ

к\;.

РаИишз зр1па-сМпзИ М111. Семейство Зърникови (ЯИашпасеае)

Драка

РапсгаНит тагШтит Ь. Семейство Кокичеви (Атагу1Мс1асеае)

Пясъчна лилия

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

РапсгаНит тагШтит Ь.
Пясъчна лилия

Семейство Кокичеви (Атагу1Мс1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По крайбрежни лясъци и дюни ло Черноморското
крайбрежие, на нивото на морското равнище..

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно, луковично тревисто растение. Стъблото
високо до 40-60 ст. Листата до 50 ст дълги и 25 тт широки, линейни,
ллоски, развиващи се лри основата на стъблото. Съцветието от 5-10 цвята.
Цветовете до 16 ст дълги, бели, с аромат. Плодовете над 2 ст в диаметър,
сферични. Семената кръгли до нелравилно многоъгълни, черни. Цъфти юли-
август. Плодоноси селтември.

ПОЛЗВАНЕ' Декоративно, отровно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Репр1оса дгаеса Ь.
Г ръцки гърбач

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Тойнови (Аросупасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Репр1оса дгаеса Ь.
Г ръцки гърбач

Семейство Тойнови (Аросупасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В крайречни и крайбрежни гори и храсталаци, от
морското равнище до 300 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Увивен храст. Стъблата дълги 5-12 ш. Кората брадавичеста,
червенокавокафява, кафява или сивокафява. Летораслите зелени, ло-късно
жълтеникавокафяви. Листата елилсовидни до яйцевидно елипсовидни или
възкръгли. Съцветията връхни или странични лолусенници с (2) 5-15 цвята.
Венчетата тъмно лурлурнокафяви, в основата и ло ръба с бели ресни.
Нишковидните части на коронката виолетови, лрави или лодвити към
близалцето. Прашниците влакнести. Листовките цилиндрични. Семената
многобройни, тъмнокафяви, с хвърчилка. Цъфти май-юни (юли). Плодоноси
октомври-ноември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, лечебно, отровно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Семейство Тойнови (Аросупасеае)

Репр1оса дгаеса ^
V ръцки гърбач

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Рапсга210 Сатрадпа, 11а1у

Снимка: Рапсга210 Сатрадпа, 11;а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

РНШугеа 1аИМ1а Ь. Семейство Маслинови (01еасеае)

Широколистна грипа

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

РНШугеа 1аИМ1а Ь.
Широколистна грипа

Семейство Маслинови (01еасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи прилепни и скалисти места в низините и долния
планински пояс, от морското равнище до 500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст или ниско дърво до 6 т високо. Младите клонки и
дръжките на листата ситно влакнести. Листата срещуположни, разнообразни
по форма, 2-7 ст дълги, в основата закръглени до почти сърцевидни, отгоре
тъмнозелени, лъскави, отдолу жълтеникавозелени, голи. Цветовете с къса,
дебела дръжка, събрани по няколко в къси гроздовидни съцветия. Венчето
бяло. Плодът костилков, кълбест, до 4 тт в диаметър. Цъфти април-май.
Плодоноси август-септември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, дъбилно, лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' Местообитанията с доминиране на широко¬
листна грипа у нас формират най-северната граница на псевдомаквисите,
доминирани от вечнозелени видове. Те са важни за съществуването на
популации на средиземноморски видове от флората и фауната и на
консервационно значимият вид гъба ити1а с^а^е^^ит.

|У

шт

Р/сеа аЬ/ез Кагз!.

Обикновен смърч

Семейство Борови (Р1пасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Р/сеа аЬ/ез Кагз!.
Обикновен смърч

Семейство Борови (Р1пасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ. Образува чисти или смесени с бук гори, с предпочитано
северно изложение, от 1400 до 2200 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Вечнозелено дърво, до 50 ш високо и над 1 ш в диаметър.
Короната конусовидна, с хоризонтално разположени или увиснали клони.
Листата 10-24 тт дълги, 1-1,5 тт широки, лъскави, тъмнозелени. Мъжките
шишарки първоначално кръгли и червени, впоследствие се удължават.
Зрелите женски шишарки 10-15 ст дълги, 3-4 ст широки, отначало зелени
или виолетови, впоследствие светлокафяви, лъскави. Семето яйцевидно,
сивокафяво, 4-5 тт дълго, с 12-15 тт дълго крило. Цъфти май-юни.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ Горскостопанско, декоративно, дъбилно, лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ" Продължителността на живота достига до
1200 години.

Р/сеа аЬ/ез Кагз!
Обикновен смърч

Семейство Борови (Р1пасеае)

ГАЛЕРИЯ

Ртиз ЬгиНа Теп. Семейство Борови (Р1пасеае)

Калабрийски бор

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Ртиз ЬгиНа Теп.
Калабрийски бор

Семейство Борови (Р1пасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В ксеротермни местообитания, на 300 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Вечнозелено дърво, до 20 ш високо, короната закръглена,
клоните разлерени, кората на ствола и на клоните сребристосива, с
възрастта лреминава в червеникавокафява, дълбоко налукана. Младите
клонки голи, червеникави или зеленикавосиви. Пълките не са смолисти.
Листата игловидни, 80-120 тт дълги, 1-1,5 тт широки, разлоложени в грули
ло две, дебели, твърди, тъмнозелени. Женските шишарки 5-11 ст дълги, 4
ст широки, кафяви, слабо блестящи, алофизата извита, дръжката много
къса (шишарката приседнала). Семената около 8 тт дълги, крилцето около
20 тт дълго. Цъфти март-алрил. Плодоноси октомври-ноември.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Известни са две находища в страната само
с няколко индивида.

ГАЛЕРИЯ

Ртиз Ме1с1ге1сМИ СИпз!. Семейство Борови (Р1пасеае)

Черна мура

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Р1пиз Ме1с1ге1сМИ СИг181.
Черна мура

Семейство Борови (Р1пасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По варовити терени в Пирин и Славянка, от 1400 до 2400
ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Вечнозелено дърво, високо до 30 т, с тясно конична корона.
Листата лрави, остри, сивозелени, 6-11 тт дълги, 1-1,5 тт широки.
Шишарките разлоложени ло 2-3, яйцевидни, 7-8 ст дълги, 2,5 ст широки, с
плоско до слабо изпъкнало щитче, младите виолетови, впоследствие
сивокафяви. Люспите едноцветни. Апофизата възсива, набръчкана, пънчето
с късо шипче. Семето 6-7 тт дълго, с 20-30 тт дълго крилце. Цъфти юни-
юли. Семената узряват в края на следващата година.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' Няма.

Р1пиз Ме1с1ге1сМИ СИг181
Черна мура

Семейство Борови (Р1пасеае)

ГАЛЕРИЯ

Ртиз п1дга и.Р.Агпо1с1
Черен бор

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОП>

Семейство Борови (Р1пасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Ртиз п1дга и.Р.Агпо1с1
Черен бор

Семейство Борови (Р1пасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В предпланините и в долния лланински лояс, най-вече ло
варовити терени, до 1600 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Вечнозелено дърво, до 30 т високо, с издигащи се клони.
Кората тъмносива. Листата твърди, бодливи, 8-14 сп1 дълги, 1,5-2 глгп
широки. Женските шишарки лочти лриседнали, събрани ло 2-4, яйцевидни
или длъгнесто овални, 5-7,5 сгп дълги, 2-3,5 сгп широки, лъскави,
сивокафяви. Люслите отвътре чернокафяви, лълчето излъкнало, с късо
остро връхче. Семето 4-6 глгп дълго, с надлъжно очертано крилце. Цъфти
алрил-май. Семената узряват в края на следващата година.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Горскостоланско, декоративно, смолодаващо.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ- Няма.

й тЯ '■ ^ ^ ' г

^||^|

1 ^ ^ Р

Ртиз реисе СпзеЬ. Семейство Борови (Р1пасеае)

Бяла мура

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Р1пиз реисе СпзеЬ.
Бяла мура

Семейство Борови (Р1пасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ Предпочита силикатни терени, от 1200 до 2200 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Вечнозелено дърво, високо до 40 ш. Кората гладка,
сивокафява. Листата 7-10 ст дълги, 0,75 ст широки, сивозелени. Женските
шишарки изправени, цилиндрични, с къси дръжки, 8-13 ст дълги,
светлокафяви. Щитчетата на шишарковите люспи жълтеникави, изпъкнали, с
късо пъпче. Семената заедно с крилцето около 15 тт дълги. Цъфти юни-
юли. Семената узряват в края на следващата година.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ' Горскостопанско, декоративно.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Балкански ендемит.

Р1пиз реисе СпзеЬ
Бяла мура

Семейство Борови (Р1пасеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11;а1у

Ртиз зуIVез^^^з Ь.

Бял бор

Семейство Борови (Р1пасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Ртиз 8у1уе8&18 Ь.
Бял бор

Семейство Борови (Р1пасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ: Образува чисти или смесени иглолистни гори с
лредлочитано южно изложение, от 1000 до 2200 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Вечнозелено дърво, до 40 ш високо. Кората на възрастните
дървета червенокафява. Листата сивозелени, 4-7 ст дълги, 2 тт широки, с
назъбени ръбове, с белезникави устични линии ло ллоската страна.
Женските шишарки ло 1-3, със завити надолу дръжки, сиви, матови,
длъгнесто яйцевидни, 2,5-7 ст дълги, 2-5 ст широки. Щитчетата им лочти
ромбични, с налречен ръб. Пълчето им ловече или ло-малко излъкнало,
лъскаво, светлокафяво. Семето с три лъти ло-дълго от него крилце. Цъфти
юни-юли. Семената узряват в края на следващата година.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ Горскостоланско, декоративно, дъбилно, лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Продължителността на живота достига до
600 години.

Семейство Борови (Р1пасеае)

Ртиз 8у1уе8&18 ^
Бял бор

ГАЛЕРИЯ

Ж Ж-г- ^ V г

1р^ДВлгЙД1[НрГ^у1|^в|дИ

■1Ш§ ^ ЯВ1^^ж^ВЕ1

'Ш1Шй^ у/глжая

шВ1Яш оКШ ^ЖЯ

Ж. -!

Р^з^ас^а 1егеЬ'1пИпи5 Ь.

Кукуч

Семейство Смрадликови (АпасагсИасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

РШааа ^е^еЬ^п^^1и8 Ь.
Кукуч

Семейство Смрадликови (АпасагсИасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи каменисти склонове, от морското равнище до 400
т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво или храст, високо 3-6 ш. Кореновата система дълбока
и широка. Младите клонки маслиненозелени, ароматни; старите с
тъмнокафява налукана кора. Листата нечифтолерести; лисчетата 5-13, 2, 5-5, 5
ст дълги, 1-2,5 ст широки, яйцевидно продълговати или ланцетни, отгоре
тъмнозелени, отдолу светлозелени. Цветовете еднололови, светлозелени.
Двудомно растение. Съцветията странични метлици. Плодът костилков,
яйцевиден или сферичен, първоначално червен, по-късно тъмнокафяв.
Цъфти май-юли. Плодоноси септември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ- Багрилно, дъбилно, подправно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Семейство Смрадликови (АпасагсИасеае)

РШас1а ^е^еЬ^п^^1и8 ^
Кукуч

ГАЛЕРИЯ

Снимка: \/|1о Виоппо-Вап, 11а1у

Снимка: \/|ю Виоппо-Вап, 11а1у

Снимка: УПо Виоппо-Вап, 11;а1у Снимка: УПо Виоппо-Вап, 11а1у Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

|НТ^^

\кзй1В

Як '.Тру ^ ^ Щ

И?\

Ж |. :4Д1Р1РИ

акр

РШапиз опепШ'15 Ь. Семейство Ч и нарови (Р1а1апасеае)

Източен чинар

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

РШапиз опепШ'18 Ь.
Източен чинар

Семейство Чинарови (Р1а1апасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По каменливи и песъчливи местообитания, край реките,
до 600 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, до 40 ш високо, с мощна, неправилно развита корона.
Кората на младите клонки тъмносива, на старите сивозелена или
сивоканелена, отделяща се във вид на неправилни плочки. Листата
последователни, прости; петурата длановидно врязана по-дълбоко от
средата, обикновено 5-делна, рядко 3- или 7-делна; дяловете едро назъбени.
Цветовете еднополови, събрани в съцветие главичка. Растението
еднодомно. Женските главички по 3-6 (7) на обща дръжка. Орехчето обратно
яйцевидно. Цъфти май-юни.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ Горскостопанско, декоративно, лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Продължителността на живота достига до
2000 години.

Семейство Чинарови (Р1а1апасеае)

РШапиз опепШ'18 ^
Източен чинар

ГАЛЕРИЯ

Рори1и8 а1Ьа Ь.
Бяла топола

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Рори1и8 а1Ьа Ь.
Бяла топола

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По влажни песъчливи места край реки, от морското
равнище до 1000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, 18-35 ш високо, със силно разклонена широка, рядко
пирамидална корона. Младите клонки кръгли, сивозелени, покрити с
паяжинеста плъст. Листата на дългите клонки дълбоко дланесто 3-5-делни,
грубо назъбени, младите от двете страни гъсто покрити с бели власинки,
старите само отдолу. Листата на късите клонки закръглени, едро назъбени,
понякога слабо 3-5-делни, отдолу трайно влакнести. Мъжките реси 3-7 ст
дълги, женските 10-12 ст дълги, цилиндрични, увиснали, без листчета в
основата; развиват се едновременно с листата. Семената продълговато
крушовидни, в основата набраздени, с хвърчилка. Цъфти март-април.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ* Витаминозно, горскостопанско, дъбилно, лечебно, медоносно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

■*

|К 1

1 '* |1

Г>- лЧ

Рори1из а1Ьа Ь.
Бяла топола

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

ГАЛЕРИЯ

рнн^

'*" ■'5% - • '

шшНИ^

ж ■ . # ^ '

' '* ., •* ■•• '■ '• '

Рори1из сапезсепз (АНоп) 8т.
Сива топола

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

Рори1из сапезсепз (АНоп) 8т.
Сива топола

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ Край реките, участва в състава на смесени, върбово-
тополови крайречни горски съобщества, от морското равнище до 1000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, до 30 т високо, с широка корона. Младите клонки
кръгли, сиви, паяжинесто влакнести. Листата на дългите клонки триъгълно
яйцевидни, със сърцевидна основа, назъбени по ръба, отдолу гъсто
памучно влакнести. Листата на късите клонки кожести, закръглени или
яйцевидни, по ръба назъбени, младите слабо памучно влакнести, старите
голи. Ресите цилиндрични, увиснали, развиват се едновременно с листата.
Цъфти март-април. Плодоноси май-юни.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ Горскостопанско, декоративно, дъбилно, медоносно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ- Няма.

Рори1из сапезсепз (АНоп) 8т. Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

Сива топола

Рори1и8 п1дга Ь.
Черна топола

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Рори1и8 п1дга Ь.
Черна топола

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По влажни места край реките, от морското равнище до
700 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Двудомно дърво, високо до 30 т, с широка рядка корона.
Младите клонки цилиндрични, отначало жълтеникави, после сиви, голи,
лъскави. Листата на дългите клонки ромбично продълговати или триъгълно
яйцевидни, ситно закръглено назъбени, по края с полупрозрачен хрущялен
ръб, без реснички и без жлези в основата, 5-7 ст дълги. Листата на късите
клонки почти триъгълни. Мъжките реси до 9 ст, женските до 12 ст дълги,
развиват се преди листата. Семената светлокафяви, с хвърчилка от бели
власинки. Цъфти февруари-април.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ Горскостопанско, багрилно, декоративно, дъбилно, лечебно,
медоносно, противоерозионно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Продължителността на живота достига до
500 години. Дървесината се използва в целулозно-хартиената
промишленост, производството на палети, кибрит и клечки за зъби.

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

Рори1и8 п1дга ^
Черна топола

ГАЛЕРИЯ

■

®1|^ *

Рори1и8 &ети1а Ь.

Трепетлика

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Рори1и8 &ети1а Ь.
Трепетлика

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По влажни места край реки, пожарища и ветровали в
планинските райони, от морското равнище до 1900 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, до 25-30 П1 високо, със силно разклонена широка
корона. Кората сивозеленикава, при младите стъбла гладка, при старите
силно напукана. Листата на дългите клонки закръглени или триъгълно
елиптични, неправилно тъпо назъбени, голи, 3-7 сгп дълги и приблизително
толкова широки. Ресите цилиндрични, увиснали, развиват се преди листата.
Мъжките реси до 15 сгп дълги, силно мъхнати, с дланевидно изрязани
канелено-кафяви, по ръба мъхнати прицветници. Семената черни, с
хвърчилка от бели власинки. Цъфти април-май.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ' Витаминозно, горскостопанско, декоративно, дъбилно, лечебно,
медоносно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ: Дървесината се използва и днес за
изработване на сърцевината на ските за пързаляна.

Ро^еп^^IIа ра1изМз (Ь.) Зсор. Семейство Розоцветни (Розасеае)

Мочурен очиболец

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Ро^еп^^IIа ра1изМз (Ь.) Зсор.
Мочурен очиболец

Семейство Розоцветни (Розасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По мочурливи места в лланините, от 1400 до 1600 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Полухраст с височина 30-80 сш. Цветоносните стъбла най-
често лриловдигащи се, в долната част голи, към върха с власинки и жлези.
Листата нечифтолерести, с 5 листчета, лриосновните с дълги дръжки,
стъбловите с ло-къси дръжки. Прилистниците на лриосновните листа
сраснали с листните дръжки, образуващи цилести влагалища;
лрилистниците на стъбловите листа тревисти, свободни. Цветовете 7-18 тт
в диаметър. Чашелистчетата след лрецъфтяване разрастващи се.
Венчелистчетата 3-8 тт дълги, тъмнолурлурни, ло края често зеленикави.
Цветното легло конично, лри ллода разрастващо се, гъбчесто. Орехчетата с
кукесто извито настрани връхче. Цъфти юни-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, дъбилно, лечебно, медоносно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Ро^еп^^IIа ра1изМз (Ь.) 8сор
Мочурен очиболец

Семейство Розоцветни (Розасеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

Снимка: С|апп1 Оозе, 11;а1у

Снимка: С|апп1 Оозе, 11а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11;а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

Рпти1а уи1дапз зиЬзр. шЬга (8т.) Агсапд.

Кавказка иглика Семейство Игликови (Рпти1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Рпти1а уи1дапз зиЬзр. шЬга (8т.) Агсапд.

Кавказка иглика Семейство Игликови (Рпти1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По равнините и ниските лланини, на умерено влажна и
богата лочва, от морското равнище до 900 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Коренището късо, стъбло
лилсва. Листата 5-14 ст дълги, събрани в розетка, ло ръба неравномерно
ллитко назъбени до вълновидно нагънати, отгоре голи, отдолу лредимно ло
жилките лросто и жлезисто влакнести. Цветовете 1-7 в съцветие; цветните
дръжки 3-15 ст дълги, лреди цъфтеж излравени, след цъфтеж разлерени.
Венчето 2-3 ст широко, дисковидно или широко звънесто, венечните дялове
сърцевидни, изрязани до 1/5, розови до розововиолетови. Кутийката гола,
оставаща включена в чашката. Цъфти февруари-алрил. Плодоноси алрил-
юни.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Приложение IV на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Ргипиз ^шИсоза РаМ.
Храстовидна вишна

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Розоцветни (Розасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Ргипиз ^шИсоза РаМ.
Храстовидна вишна

Семейство Розоцветни (Розасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи каменисти места, в храсталаци и гори, от
морското равнище до 1000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст. Стъблата събрани ло много, 0,3-2 (4) т високи.
Листата ло скъсените клонки 1,5-2, 5 (3) ст дълги, обратно яйцевидни, ло
удължените клонки 4-5,5 ст дълги, елилтични до обратно ланцетни.
Прилистниците линейни, жлезисто назъбени. Цветовете до 1,5 ст в
диаметър, събрани в лочти лриседнали сенниковидни съцветия.
Чашелистчетата обърнати назад, жлезисто назъбени. Венчелистчетата 5-7
тт дълги, бели. Плодовете сллескано кълбести до яйцевидни, 7-10 тт в
диаметър, тъмночервени или кафяви. Цъфти алрил-май. Плодоноси август-
селтември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Ргипиз ^шИсоза РаМ.
Храстовидна вишна

Снимка: □ау|с1е Тотаз!, 11;а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

Семейство Розоцветни (Розасеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Негтапп 8с11ас11пег, Сегтапу

РугасапИпа сосапеа М.и.
Червена пираканта

Семейство Розоцветни (Розасеае)

ВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

РугасапИпа сосс1пеа М.и.Коетег
Червена пираканта

Семейство Розоцветни (Розасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В редки смесени гори и храсталаци и по сухи каменисти
места, от морското равнище до 500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст с 1,5-2 т високи, разклонени стъбла. По старите клонки
нарядко са разположени тръни, 1, 5-2,5 ст дълги. Листата последователни,
удължено елиптични или ланцетни, 1,5-5 ст дълги, почти кожести.
Съцветията сложни щитовидни, многоцветни. Цветовете около 8 тт в
диаметър. Венчелистчетата бели или жълтеникаворозови. Тичинките с
червени прашници. Плодовете почти сферични, 5-7 тт в диаметър,
светлочервени, оранжеви или жълтеникави. Цъфти май-юни. Плодоноси
септември-октомври.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ Декоративно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Снимка: Апс1геа Мого, 11;а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

РугасапИ1а сосс1пеа М.и.Коетег Семейство Розоцветни (Розасеае)

Червена пираканта

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

Снимка: УПо Виопо-Вап, 11;а1у

Оиегсиз сетз Ь.
Цер

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Букови (Радасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Оиегсиз сетз Ь.
Цер

Семейство Букови (Радасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ: Образува обширни гори самостоятелно или с други
дървесни видове, най-често с Оиегсиз ^га1пеИо, от морското равнище до 1200
т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, високо до 35 т. Кората дълбоко налукана, отвътре и
дълбоко в лукнатините червеникава. Младите клонки ръбести, овласени.
Листата 5-14 ст дълги, вариращи ло големина, форма и нарязване, дяловете
най-често заострени, отгоре тъмнозелени и лъскави, отдолу светлозелени и
гъсто овласени. Цветовете еднололови, събрани в реси. Растението
еднодомно. Мъжките цветове с околоцветник от 5-6 дяла. Женските цветове
събрани ло 1-8, стълбчетата 4. Жълъдите разлоложени лоединично или до 4
заедно върху безлистната част на клоните, приседнали. Кулулата локрита с
шиловидни, разперени люспи. Цъфти май-юни. Плодовете узряват през
втората година.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ Горскостопанско.

1га

Ш'

^ ^"й4 »^-^1« ^Д^И
|_ ■»^.рЛДЦу^к!^И|

5' '' 'ЛКм гтПР

Яч ^!<аЗ|мВ^Б|||(' 29СИ^е^в|^З^^^Р

'-А^нск^^^Ц^ВкА 4п^Н1^Вс^Я^ЯРЯ

Оиегсиз соса^ега Ь. Семейство Букови (Радасеае)

Пърнар

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Оиегсиз сосс#7ега
Пърнар

Семейство Букови (Радасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По каменисти и скалисти места, до 350 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ: Вечнозелен храст с височина 0,5-5 ш, ло-рядко дърво.
Едногодишните клонки кафеникави, гъсто налластени или с разредени,
оладливи, звездовидни власинки. Пълките яйцевидни, тъли. Прилистниците
линейни, тъли, бързооладливи. Листата кожести, назъбени, на върха на
зъбците с бодилчета, рядко летурата целокрайна, отгоре тъмнозелена, с
разпръснати власинки, отдолу ло-светла, лухеста, бързо оголяваща.
Цветовете еднололови, събрани в реси. Растението еднодомно. Мъжките
цветове с околоцветник от 4-5 (6) дяла. Женските цветове с 3, рядко 4-6
стълбчета, извити встрани. Плодът светлокафяв жълъд. Кулулата
лолусферична или лочти цилиндрична, отвътре наллъстена. Цъфти май.
Плодоноси август-октомври на втората година.

ПОЛЗВАНЕ' Дъбилно, лечебно, противоерозионно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Оиегсиз сосс#7ега
Пърнар

Семейство Букови (Радасеае)

ГАЛЕРИЯ

Оиегсиз с1а1есМатрИ Теп.
Обикновен горун

Семейство Букови (Радасеае)

Оиегсиз с1а1есМатрИ Теп.
Обикновен горун

Семейство Букови (Радасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В гори от морското равнище до 1500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, високо до 30 ш. Младите клонки голи. Листата дълги
8-13 ст и около 5 ст широки, летурата лродълговато ланцетна, яйцевидно
ланцетна, яйцевидна, обратно яйцевидна, с 4-7 двойки дялове; отгоре
тъмнозелена, слабо лъскава, отдолу лухеста; страничните жилки 5-9 двойки.
Цветовете еднололови, събрани в реси. Растението еднодомно. Мъжките
цветове с 6-делен околоцветник. Женските цветове събрани ло 1-5,
стълбчетата 3, свободни, извити. Плодът лродълговато елилтичен или
яйцевиден жълъд, 1-3 ст дълъг и до 1,8 ст в диаметър. Кулулата
лолукълбеста, 8-15 тт висока и 10-20 тт в диаметър. Цъфти май.
Плодоноси селтември-октомври.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.
ПОЛЗВАНЕ. Горскостоланско, дъбилно.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Оиегсиз с1а1есМатрИ Теп
Обикновен горун

Семейство Букови (Радасеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимка: УПо Виопо-Вап, 11а1у

Оиегсиз Ма1^)А/1зз1апа 8^еVеп Семейство Букови (Радасеае)

Странджански дъб

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Оиегсиз Лаг^уи/вз/ала 8^еVеп
Странджански дъб

Семейство Букови (Радасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ Край реки на умерено влажни и влажни лочви, от
морското равнище до 500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво с височина до 15 ш и широка корона. Листата 5-18 ст
дълги, 4-18 ст широки, обратно яйцевидни, отгоре голи лъскави,
тъмнозелени, отдолу с кичурести власинки в ъглите между жилките;
листните дялове ллитко изрязани до лочти едро назъбени; страничните
жилки 8-12 двойки. Листната дръжка дълга до 2 (4) ст. Цветовете
еднололови, събрани в реси. Растението еднодомно. Мъжките цветове с
околоцветник, разделен почти до основата на 5-7 дяла. Женските цветове по
1-6, близал цата 3 (4). Жълъдите 1-4 на обща дълга дръжка, 20-30 тт дълги,
12-11 тт в диаметър. Купулата полукълбеста, 8-15 тт висока и 8-25 тт в
диаметър. Цъфти май. Плодоноси август-октомври.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ' Включен в Приложение Ма на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ Горскостопанско.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Оиегсиз Лаг^уи/вз/ала 8^еVеп
Странджански дъб

Снимка: Ргапг Хауег, Сегтапу

Семейство Букови (Радасеае)

Снимка: Ргапг Хауег, Сегтапу

ГАЛЕРИЯ

Оиегсиз риЬезсепз VV^IIсI.

Космат дъб

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Букови (Радасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Оиегсиз риЬезсепз VV^IIсI.
Космат дъб

Семейство Букови (Радасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи каменисти склонове, от морското равнище до
1500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст или дърво, високо до 15 т. Едногодишните клонки с
налластени власинки. Листата с 5 до 8 двойки странични жилки. Петурата
дебела, твърда, 4-8 ст дълга, 3-6 сш широка, обратно яйцевидна, с 3-6
двойки дялове. Цветовете еднололови, събрани в реси. Растението
еднодомно. Мъжките цветове с околоцветник от 5-8 дяла. Женските цветове
с 3 стълбчета, свободни в основата, близалцата изрязани или широко
яйцевидно сърцевидни. Жълъдите тясно яйцевидни, дълги 8-18 тт и 6-12
тт в диаметър. Кулулата 8-12 тт висока и 6-12 тт в диаметър. Цъфти май.
Плодоноси селтември-октомври.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ' Горскостоланско, дъбилно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Оиегсиз риЬезсепз VV^IIсI
Космат дъб

Семейство Букови (Радасеае)

;у\л^:Щ1ога1пе1 V

Оиегсиз ^^о^апа №ЬЬ Семейство Букови (Радасеае)

Троянски дъб

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Оиегсиз ^^о^апа VVеЬЬ
Троянски дъб

Семейство Букови (Радасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи места, от 900 до 1000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Полувечнозелено или листоладно дърво, високо до 15 т.
Младите клонки покрити с власинки. Листата разположени последователно,
с дръжки. Листните петури продълговати, блестящи, слабо овласени от
двете страни, 3-7 (10) ст дълги, вълновидно назъбени, с 8-14 двойки къси
заострени или бодливи зъбчета. Цветовете еднополови, събрани в реси.
Растението еднодомно. Плодът жълъд, узряващ на втората година. Купулата
едра, обвивката с изправени, огънати и закривени линейно шиловидни
люспи. Цъфти май.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ- Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Оиегсиз ^^о^апа VVеЬЬ
Троянски дъб

Семейство Букови (Радасеае)

Снимка: \/|1о Виопо-Вап, 11;а1у

Снимка: \/|1о Виопо-Вап, 11а1у

^атопс1а зегЬ/са Рапс1с
Сръбска рамонда

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Геснериеви (Оезпепасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

^атопс1а зегЬ1са Рапс1с
Сръбска рамонда

Семейство Геснериеви (Сезпепасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ Среща се по варовити скали край реки, в суходолия и на
скални венци, обикновено на северно изложение, от 100 до 600 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Цветоносните стъбла 6-10
сгп високи. Листата в приосновна розетка, 4-7 сгп дълги, 2-3 сгп широки,
ромбично обратно яйцевидни, полумесести, на върха закръглени, в основата
клиновидно стеснени в дръжка, по ръба едро назъбени, отгоре рядко
влакнести, отдолу гъсто ръждиво влакнести. Цветовете по 1-4. Чашката 3-6
гпгп дълга, обикновено 5-делна, рядко влакнеста. Венчето 2,5-3 сгп в
диаметър, 4-5-делно, гълъбовосинкаво, рядко белезникаво. Плодът
двуделна кутийка. Цъфти април-май. Плодоноси май-юни.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Включен в Приложение I на Бернската
конвенция, в Приложение IV на Директива 92/43/ЕЕС, в Червена книга на
Република България в категория “Застрашен” и в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ* Балкански ендемит. Изкоренено и изсушено
растението запазва жизнеността си до 18 месеца.

^атопс1а зегЬ1са Рапс1с
Сръбска рамонда

Семейство Геснериеви (Сезпепасеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимка: ^ап Лпотаз ^оI^ап88оп

Снимка: Рис1о11' У\/е188

Снимка: ^ап Лпотаз ^оI^ап88оп

!^апипси1и8 Ппдиа Ь.
Езичесто лютиче

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Лютикови (Рапипси1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

!^апипси1и8 Ппдиа Ь.
Езичесто лютиче

Семейство Лютикови (Капипси1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По влажни и замочурени тревисти места и край блата, от
морското равнище до 1500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Коренището дълго,
корените лрешленовидно разлоложени. Стъблата излравени, 50-120 ст
високи, кухи, голи или с лрилегнали власинки. Приосновните листа 10-20 ст
дълги, яйцевидни, ланцетни, с къси дръжки, стъбловите лриседнали,
линейно ланцетни, целокрайни или с редки зъбчета. Цветните дръжки голи
или влакнести. Цветовете 3-4 (5) ст в диаметър. Чашелистчетата 5,
разлерени в страни, голи или лрилегнало влакнести. Венчелистчетата 5, два
лъти ло-дълги от чашката, бледожълти. Плодните легла кълбовидни, голи.
Орехчетата 2,5 тт дълги, голи, гладки; носчето кукесто, малко ло-късо от
орехчето. Цъфти юни-юли.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Лечебно, отровно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Семейство Лютикови (Капипси1асеае)

!^апипси1и8 Ппдиа ^
Езичесто лютиче

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Апс1геа Мога, 11;а1у

Снимка: 1ео М1с11е15, 11;а1у

Снимка: Аюо Ое ВазНап!, 11;а1у

йШ _

Снимка: Аюо Ое ВазНап!, 11а1у

л''

Ш НклпУш

А|^вв^ж^ни^пк

1Д\у- ммЖИжДИш^Ж

^Мос1ос1епс1гоп ропИсит Ь. Семейство Пиренови (Епсасеае)

Понтийска зеленика

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

/?А}ос/ос/елс/гол ропИсит Ь.
Понтийска зеленика

Семейство Пиренови (Епсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сенчести места, най-често като подлее в горите от
източен бук и източен горун, от 150 до 300 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Вечнозелени, високи 2-4 т храсти, с гладка сива или
сивокафява кора. Листата последователни, 6-22 тт дълги и 2-5 тт широки,
ланцетни до елипсовидни, кожести, голи, целокрайни, отгоре лъскави,
зелени, отдолу бледозелени. Цветовете 3-5, във връхни гроздовидни
съцветия. Венчето 40-60 тт в диаметър, фуниевидно, виолетоворозово.
Кутийката 17-25 тт дълга. Цъфти май-юни.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, дъбилно, отровно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ- Няма.

Семейство Пиренови (Епсасеае)

/?А}ос/ос/елс/гол ропИсит ^
Понтийска зеленика

ГАЛЕРИЯ

Снимка: □ау|с1 □|скеп50п, Ргапсе

Снимка: □ау|с1 □|скеп80п, Ргапсе

/?А}и5 сопапа Ь.
Дъбилен шмак

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В

Семейство Смрадликови (АпасагсИасеае)

ВРОПА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

/?А}и5 сопапа Ь.
Дъбилен шмак

Семейство Смрадликови (АпасагсИасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи и каменисти места, храсталаци, от морското
равнище до 700 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст или ниско дърво, 1-4 ш високо. Листата
нечифтолерести, 15-20 ст дълги, с 9-21 листчета. Съцветията връхни
метлици. Цветовете еднололови. Растенията най-често еднодомни. Плодът
4-6 тт в диаметър, гъсто жлезисто влакнест, червенокафяв. Цъфти юни-
юли. Плодоноси август-селтември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ Багрилно, етеричномаслено, декоративно, дъбилно, лечебно,
медоносно, отровно, лодлравно, лротивоерозионно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' В миналото кората е излолзвана за
лолучаване на жълта, листата - на черна, а плодовете - на червена боя.

/?А}и5 сопапа Ь.
Дъбилен шмак

Семейство Смрадликови (АпасагсИасеае)

Снимка: Ргапсо Розз!, 11;а1у Снимка: Ргапсо Розз!, 11а1у

^МупсМосогуз е1ерМаз (Ь.) СпзеЬ. Семейство Воловодецови (ОгоЬапсИасеае)
Слоново хоботниче

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

^МупсМосогуз е1ерМаз (Ь.) СпзеЬ. Семейство Воловодецови (ОгоЬапсИасеае)
Слоново хоботниче

МЕСТООБИТАНИЯ Край лотоци, ло влажни горски лоляни, в букови и
иглолистни гори, от 1000 до 2000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Коренището дълго, тънко,
лълзящо. Стъблата 18-45 (60) ст високи, с тънки заоблени ребра, гъсто
разлерено влакнести. Листата срещулоложни, обратно яйцевидни, широко
елилтични; летурите 1,8-6 ст дълги, едро закръглено назъбени. Съцветията
гроздовидни, с малко цветове. Венчето жълто с две кафяви летна, тръбицата
4-7 тт дълга, лрава. Плодът кутийка, лочти кръгла, до 6 тт в диаметър,
лросто влакнеста. Цъфти май-юли. Плодоноси юни-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ- Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

^МупсМосогуз е1ерМаз (Ь.) СпзеЬ. Семейство Воловодецови (ОгоЬапсИасеае)
Слоново хоботниче

ГАЛЕРИЯ

Снимка: 8а1уаюге СатЬпа, 11а1у

Снимка: 2еупе1 СеЬес!, Тигкеу

Снимки: 2еупе1 СеЬес!, Тигкеу

!^итех асе^08а Ь.

Киселец

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Лападови (Ро1удопасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

!^итех асе^08а Ь.
Киселец

Семейство Лападови (Ро1удопасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По влажни ливади, от морското равнище до 2300 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение с късо коренище. Стъблото
високо 30-100 ст, набраздено. Приосновните и долните стъблови листа с
дълги дръжки и стреловидни петури; по-горните стъблови листа постепенно
стеснени в дръжки; най-горните приседнали. Съцветието връхно. Цветовете
еднополови. Растението двудомно. Околоцветникът бледозелен, понякога с
червеникав ръб. Плодът тристенно орехче, 1, 8-2,2 тт дълго, тъмнокафяво,
лъскаво, островърхо, в основата със светло петно. Цъфти май-юли.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ' Дъбилно, лечебно, хранително.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ В миналото стръковете са използвани за
багрене на вълна в червен цвят.

Семейство Лападови (Ро1удопасеае)

!^итех асе^08а ^
Киселец

ГАЛЕРИЯ

• ч^ЕЗс тч

/?и5си5 асиIеа^и8 Ь.
Бодлив залист

Семейство Зайчесянкови (Азрагадасеае)

/?и5си5 асиIеа^и8 Ь.
Бодлив залист

Семейство Зайчесянкови (Азрагадасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В храсталаци, нискостъблени и редки гори, от морското
равнище до 1000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Полухраст с лълзящо коренище. Стъблото високо 30-60 ст,
излравено, разклонено. Крайните клонки видоизменени в елилтично или
тясно ланцетни, тъмнозелени, кожести филокладии. Листата люсловидни,
цилести. Цветовете най-често върху горната страна на филокладиите,
еднололови. Растението двудомно. Плодът червена ягода. Цъфти март-
алрил.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Приложение V на Директива
92/43/ЕЕС и в Приложение IV на Закона за биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' Няма.

^изсиз Мурод1оззит Ь. Семейство Зайчесянкови (Азрагадасеае)

Подезичест залист

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

/?и5си5 Нурод1о88ит Ь.
Подезичест залист

Семейство Зайчесянкови (Азрагадасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В гори, от морското равнище до 1000 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Полухраст с лълзящо коренище. Стъблото високо 20-40 ст,
излравено, лросто или слабо разклонено. Крайните клонки видоизменени в
елилтични ланцетни, тъмнозелени, кожести филокладии. Листата
люсловидни, цилести. Цветовете върху горната страна на филокладиите,
еднололови. Растението двудомно. Плодът червена ягода. Цъфти алрил-
май.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Приложение IV на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ' Декоративно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

/?и5си5 Нурод1о88ит Ь.
Подезичест залист

Семейство Зайчесянкови (Азрагадасеае)

ГАЛЕРИЯ

^^и^а дгауео1еп8 Ь.

Лечебно седефче

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Седефчеви (Ри1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Яи1а дгауео1епз Ь. Семейство Седефчеви (Ки1асеае)

Лечебно седефче

МЕСТООБИТАНИЯ' По сухи каменисти, скалисти и храсталачни места, върху
варовик, от морското равнище до 400 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Полухраст, висок 15-60 сш, с вдървенял корен, в свежо
състояние със силна неприятна миризма. Стъблата лрави, в основата
вдървенели, голи. Долните и средните листа с дълги дръжки, горните
приседнали, двойно до тройно пересто наделени, дяловете обратно
яйцевидни до линейно ланцетни. Листата синкави или жълтозелени, покрити
със сивкав восъчен слой, с тъмни точковидни етеричномаслени жлези.
Цветовете във връхни рехави съцветия. Венчелистчетата 6-9 тт дълги,
лъжичкоподобни, по ръба ресничести, жълти. Плодът кутийка. Цъфти май-
август. Плодоноси юни-септември.

ПОЛЗВАНЕ Лечебно, отровно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Етеричното масло се използва в производ¬
ството на коняк и в парфюмерията. Листата са послужили като модел за
спатията в картите за игра. При допир може да причини увреждане на кожата.

Семейство Седефчеви (Ки1асеае)

^^и^а дгауео1еп8 Ь.
Лечебно седефче

ГАЛЕРИЯ

Щщ

аСтЯ

.чВН

щь

• 1 '^и

ЗаИх а1Ьа Ь.

Бяла върба

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

ЗаИх а1Ьа Ь.
Бяла върба

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ Край реки и блата, от морското равнище до 1000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, 25-30 ш високо, с широка корона, клоните чулливи и
изправени. Младите връхни клонки покрити със сребристи власинки, по-
късно опадващи. Листата последователни, 5-12 ст дълги, ланцетни,
назъбени по ръба, покрити със сребристи власинки. Цветовете еднополови,
събрани в реси. Растението двудомно. Ресите цилиндрични, развиват се
заедно с листата. Мъжките реси до 7 ст дълги и до 1 ст широки. Тичинките
2, по-дълги от прицветниците. Женските реси до 5 ст дълги и 0,5 ст широки.
Плодната кутийка разпукваща се на 2 дяла. Семената продълговато
яйцевидни, кафеникави, гладки, с хвърчилка от бели власинки. Цъфти март-
май. Плодоноси май-юни.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ' Багрилно, горскостопанско, декоративно, дъбилно, лечебно,
медоносно, фуражно, хранително.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Растението е подходящо за противо-
ерозионно и иригационно залесяване.

ЗаИх а1Ьа Ь.

Бяла върба

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

ГАЛЕРИЯ

ЗаИх саргеа Ь.
Ива

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

ЗаИх саргеа Ь.
Ива

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ Край реки, потоци и влажни места, от морското равнище
до 2500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво или храст, високо до 10 т, силно разклонено. Листата
6-11 ст дълги и 3-5 сгп широки, широко яйцевидни, яйцевидно продълговати
или продълговато елиптични, най-широки в средата, с леко сърцевидна
основа, целокрайни или неравномерно вълновидно назъбени, горната
повърхност тъмнозелена, гола, долната повърхност синкавозелена или
сива, гъсто влакнеста. Цветовете еднополови, събрани в реси. Растението
двудомно. Ресите странично разположени, приседнали; развиват се много
преди листата; мъжките до 3 ст дълги, женските до 10 ст. Плодната кутийка
ресничеста, разпукваща се на 2 дяла. Семената с хвърчилка от дълги бели
власинки в основата. Цъфти (март) април-май. Плодоноси май-юни.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Приложение IV на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ. Багрилно, декоративно, дъбилно, лечебно, медоносно, фуражно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

ЗаИх саргеа ^
Ива

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

ГАЛЕРИЯ

ЗаИх стегеа Ь.
Сива върба

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

ЗаИх стегеа Ь.
Сива върба

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ Край блата, по мочурливи места, от морското равнище до
1600 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст, 4-6 ш висок, силно разклонен. Листата 4-12 ст дълги и
2-5 ст широки, обратно яйцевидно ланцетни или ланцетни, най-широки в
горната половина, с леко клиновидно стеснена основа, целокрайни или
неравномерно вълновидни или грубо напилени, гъсто влакнести от двете
страни. Цветовете еднополови, събрани в реси. Растението двудомно.
Ресите странично разположени, приседнали; развиват се преди листата;
мъжките до 5 ст дълги, женските до 6-9 ст дълги. Плодната кутийка
наплъстена, влакнеста, разпукваща се на 2 дяла. Семената продълговати до
цилиндрични, жълтеникави или жълтокафеникави, гладки, с хвърчилка от
дълги власинки в основата. Цъфти (март) април-май. Плодоноси юни-юли.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Багрилно, декоративно, дъбилно, медоносно, противоерози-
онно, фуражно, хранително.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

ЗаИх стегеа Ь.
Сива върба

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Р|ег1'гапсо Агпдоп1-\/а1тас1гега, 11а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

Снимка: Еппсо Ротап!, 11а1у

Снимка: Ргапсо С10гс1апа, 11а1у

ЗаИх ^гадШз Ь.

Крехка върба

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

8аИх ^гадШз Ь.
Крехка върба

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ Край реки и блата, от морското равнище до 1700 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, до 25 ш високо, с широка корона. Листата 5-15 сш
дълги и 2-4 сш широки, ланцетни, широко ланцетни, широко яйцевидно
ланцетни или елилтични, най-широки лод средата, с клиновидна основа,
грубо жлезисто налилени, голи. Цветовете еднололови, събрани в реси.
Растението двудомно. Ресите странични, разлоложени на дръжки до 3 ст
дълги; развиват се лреди листата; мъжките до 5 ст дълги, женските до 7 ст.
Плодната кутийка гола, разлукваща се на 2 дяла. Семената продълговати,
жълтеникави, с хвърчилка от бели власинки в основата. Цъфти март-май.
Плодоноси май-юни.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ' Багрилно, горскостопанско, декоративно, дъбилно, лечебно,
медоносно, противоерозионно, фуражно, хранително.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Снимка: 1ео М|с11е18, 11а1у

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

ГАЛЕРИЯ

8аИх ^гадШз Ь.
Крехка върба

ЗаИх ригригеа Ь.
Червена върба

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

ЗаИх ригригеа Ь. Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

Червена върба

МЕСТООБИТАНИЯ Край реки и потоци, от морското равнище до 1600 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст, до 5-6 ш висок. Клонките лъскави, в началото
пурпурни, след това зеленикави или жълтосиви, голи. Листата често
срещуположно разположени, 3-12 сгп дълги и 1,5 сгп широки, обратно
ланцетни, обратно яйцевидно продълговати или широко линейно ланцетни, с
клиновидно закръглена или полусърцевидна основа, в долната част
целокрайни, в горната ситно до остро назъбени. Цветовете еднополови,
събрани в реси. Растението двудомно. Ресите странични, разположени
единично или срещуположно, цилиндрични, приседнали, развиващи се
преди листата. Мъжките реси до 5 сгп дълги, женските 2-3 сгп дълги.
Плодната кутийка дълго влакнеста, разпукваща се на 2 дяла. Семената
продълговати, тъмнозелени, с хвърчилка от дълги, бели власинки. Цъфти
(февруари) март-април. Плодоноси май-юни.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, дъбилно, лечебно, медоносно, противоерозионно,
фуражно, хранително.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ* Младите клони се използват за направата
на кошници.

ЗаИх ригригеа Ь.
Червена върба

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

ГАЛЕРИЯ

4Али|К^1

^^Н1НН6Н1%^'^^Н

БШ

шШ ^ ^ г

ЗаИх зИез1аса VV^IIсI.

Силезийска върба

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

ЗаИх зИез1аса VV^IIсI.
Силезийска върба

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ Край планински рекички и потоци в буковия, иглолистния
и субалпийския пояс, от 1200 до 2500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст или ниско дърво, високо 3-5 т. Листата до 14 ст дълги
и 6 ст широки, обратно яйцевидни, яйцевидно ланцетни, продълговато
ланцетни, ланцетни, най-широки в средата, с широка клиновидна основа,
голи или с редки власинки по долната повърхност на жилките, целокрайни,
назълени или напилени. Цветовете еднополови, събрани в реси. Растението
двудомно. Ресите странични, почти приседнали, развиващи се преди листата
или едновременно с тях. Мъжките реси 2-2,5 ст дълги, женските 3-5 ст
дълги. Плодната кутийка гола, разпукваща се на 2 дяла. Семената
продълговати, зелени, с хвърчлка от дълги бели власинки в основата.
Цъфти април-юни. Плодоноси юни-юли.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Медоносно, противоерозионно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

ЗаИх зИез1аса VV^IIсI
Силезийска върба

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимка: ^е^2у Ор1о1а, 5\л/ес1еп

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

ЗаИх Мапс1га Ь.

Тритичинкова върба

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

ЗаИх Мапс1га Ь.
Тритичинкова върба

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ Край реки и потоци, от морското равнище до 1600 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, до 8-10 т високо. Листата 5-15 сш дълги и до 3 сш
широки, от тясно ланцетни до яйцевидно елиптични, най-широки в средата,
със закръглена или клиновидна основа, голи, жлезисто напилени. Цветовете
еднополови, събрани в реси. Растението двудомно. Ресите странични, с
дръжки, развиващи се малко преди листата или едновременно с тях.
Мъжките реси до 8 сгп дълги, женските до 6 сгп дълги. Плодната кутийка гола,
разпукваща се на 2 дяла. Семената продълговато яйцевидни до
продълговато цилиндрични, жълтеникавозелени, с хвърчлка от дълги бели
власинки в основата. Цъфти април-май. Плодоноси май-юни.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Багрилно, дъбилно, лечебно, медоносно, противоерозионно,
фуражно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Снимка: 03111010 СагЬ1П1-Мас0гаш, 11а1у

•5'^"’’

^Снимка: 10О М|с110|8, 11а1у

Снимка: Апс1г0а Мого, 11;а1у

Снимка: Оап10|0 СагЬ|П1-Мас0га1;а, 11а1у

ЗаИх Мапс1га Ь.
Тритичинкова върба

Семейство Върбови (ЗаМсасеае)

ГАЛЕРИЯ

ЗаМта па^апз (Ь.) АМ.

Плаваща лейка

Семейство Нейкови (8аМп1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

ЗаМта па^апз (Ь.) АМ.
Плаваща лейка

Семейство Нейкови (8аМп1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В блата, застояли и бавнотечащи води, от морското
равнище до 500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Едногодишно тревисто растение. Листата яйцевидни или
овално елипсовидни, покрити отгоре с бели, а отдолу с кафяви трихоми.
Спорокарпите по 4-8 в основата на видоизменения в кореноподобна част
лист, покрити отвън с дълги трихоми. Спороноси август-септември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Приложение I на Бернската
конвенция и в Приложение М1 на Закона за биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Намира приложение в акваристиката.

ЗатЬисиз гасетоза Ь.

Червен бъз

Семейство Бъзови (Сарп^оМасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

ЗатЬисиз гасетоза Ь.
Червен бъз

Семейство Бъзови (Сарп^оМасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В гористи и скалисти места в планините, до 1900 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст 1,5-4 т висок, рядко ниско дърво. Клонките с
червеникавобяла сърцевина, най-често дъговидно извити. Листата 10-25 ст
дълги, нечифтоперести, с 3-7 листчета; от двете страни светлозелени, голи.
Съцветието 2,6-6 ст в диаметър, връхна, гъста, яйцевидна метлица.
Цветовете с дръжки, развиват се едновременно с листата. Венчето
зеленикавожълто до сивобелезникаво, 4-5 тт в диаметър. Плодът месеста
костилка, 4-5 тт дълга, закръглена, червена. Семената жълтеникавокафяви.
Цъфти май-август. Плодоноси юли-септември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Багрилно, декоративно, лечебно, маслодайно, медоносно,
хранително.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

ЗатЬисиз гасетоза Ь.
Червен бъз

Семейство Бъзови (Сарп^оМасеае)

Снимка: Апс1геа Мого, 11;а1у Снимка: □ау|с1 □|скеп50п, Ргапсе

8ап1си1а еигораеа Ь.

Европейска дебрянка

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Сенникоцветни (Ар1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

8ап1си1а еигораеа Ь.
Европейска дебрянка

Семейство Сенникоцветни (Ар1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ: В сенчести влажни места в горите, най-често в
широколистни, особено букови гори, от морското равнище до 1900 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Коренището почти
вертикално или косо. Стъблото 20-40 (60) сгп високо, голо, ръбесто, кухо,
безлистно. Листата 3-6 (8) сгп дълги, в очертание сърцевидно закръглени до
бъбрековидни, голи, дълбоко длановидно разделени на 3-5 (7) дяла.
Цветовете в сложни сенници. Обвивката на главните лъчи от 3-4 листчета.
Сенниците 5-6 (8) гпгп в диаметър, многоцветни, с вътрешни двулолови и
външни тичинкови цветове. Венчелистчетата бели, около 1,5 гпгп дълги.
Плодовете 4-5 гпгп дълги, сферично яйцевидни, гъсто локрити с
многобройни кукести шилчета; мерикарлиите от външната страна силно
излъкнали, от вътрешната ллоски; каналите многобройни, едва забележими.
Цъфти май-юли.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ- Лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

8ап1си1а еигораеа Ь.
Европейска дебрянка

Семейство Сенникоцветни (Ар1асеае)

ГАЛЕРИЯ

Зсоггопега 1апа1а М.В1еЬ. Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

Вълнест кокеш

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Зсоггопега 1апа1а М.В1еЬ.
Вълнест кокеш

Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи тревисти и скалисти места, от морското равнище
до 1000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Коренът вертикален, в
долния край със закръглена грудка. Стъблата 3-22 ст високи, единични или
ло няколко, лрости или разклонени, лриловдигащи се или излравени,
колринесто влакнести, облистени само в долната част. Листата разлоложени
лоследователно. Листните летури линейни или линейно ланцетни. Цветовете
жълти, езичести. Съцветието кошничка; обвивните й листчета дълги лочти
колкото цветовете. Плодът ллодосемка, локрита с меки власинки и с
хвърчилка. Цъфти май-юни.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Зсоггопега 1апа1а М.В1еЬ.
Вълнест кокеш

Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

ГАЛЕРИЯ

8егар1аз уотегасеа (Вигт.) В^^^. Семейство Салепови (ОгсИ1с1асеае)

Палешников серапиас

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

8егар1аз уотегасеа (Вигт.) В^^^.
Палешников серапиас

Семейство Салепови (ОгсИ1с1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ: На слънчеви места ло слабо излолзвани ласища,
мезофилни ливади и сред храсталаци, от морското равнище до 400 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение с 2 яйцевидни грудки.
Стъблата 20-50 ст високи, с 4-7 ланцетни листа. Съцветията с 3-10 цвята.
Чашелистчетата сивовиолетови, 21-30 тт дълги, 5-9 тт широки, заострени,
събрани в шлем заедно с двете венчелистчета. Устната 3-делна, страничните
дялове закръглени, извити нагоре, включени в шлема, средният дял
ланцетен, заострен, в основата влакнест, червенокафяв. Цъфти май (юни).
Плодоноси юни.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Включен в Конвенция С1ТЕ8, в Червена книга на
Релублика България в категория “Застрашен” и в Приложение III на Закона за
биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

8егар1аз уотегасеа (Вигт.) В^^^
Палешников серапиас

Семейство Салепови (ОгсИ1с1асеае)

ГАЛЕРИЯ

\/1ас11т1гТпТоп6у

ЗИепе аз^епаз СпзеЬ. Семейство Карамфилови (СагуорИуМасеае)

Мочурно плюскавиче

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

ЗИепе аз^епаз Сг18еЬ.
Мочурно плюскавиче

Семейство Карамфилови (СагуорИуМасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По лланински мочурливи ливади, тресавища и сфагнови
торфища, от 1000 до 2900 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение, 35-120 сш високо.
Стъблото единично голо, гладко, в горната част жлезисто лелкаво,
неразклонено. Листата целокрайни, голи; лриосновните обратно ланцетно
лолатовидни до обратно яйцевидно лолатовидни, стъбловите 4-7 двойки.
Съцветието цимозно, със силно скъсени междувъзлия, образуващо
многоцветна главичка. Прицветниците цилести, ло-дълги от цветната
дръжка. Цветовете двулолови, излравени. Чашката цилиндрично
бухал ковидна, с 10 неанастомозиращи, често неясни жилки, 12-14 тт дълга.
Венчелистчетата червени. Стълбчетата 3. Плодната кутийка около 6 тт
дълга, до 3,5 тт широка. Цъфти юни-юли.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Балкански ендемит.

ЗИепе аз^епаз Сг18еЬ.
Мочурно плюскавиче

Семейство Карамфилови (СагуорИуМасеае)

ГАЛЕРИЯ

ЗИепе 1егсМепШсИапа Ваитд.
Лерхенфелдово плюскавиче

Семейство Карамфилови (СагуорИуМасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

ЗИепе 1егсМеп^е1сИапа Ваитд.
Лерхенфелдово плюскавиче

Семейство Карамфилови (СагуорИуМасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В лукнатините на скали, от 200 до 2600 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ. Многогодишно тревисто растение със стерилни листни
розетки и лриловдигащи се стъбла, 5-60 ст високи. Листата ланцетни,
заострени. Съцветието ловене или ло-малко лравилен дихазий. Чашката 9-12
тт дълга, тясно бухал ковидна, с 10 ясни и без или с няколко неясни
странични жилки. Венчелистчетата лродълговато линейни, леко врязани на
върха, червеникави или лурлурни. Стълбчетата 3. Плодната кутийка гола, с
равна на нея дръжка. Цъфти май-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

' '

1 ' (

1 ' '

1 , <''^-1:"

^ 1^ 4-л

•Ч

ЗИепе 1егсМеп^е1сИапа Ваитд.
Лерхенфелдово плюскавиче

Семейство Карамфилови (СагуорИуМасеае)

—

ГАЛЕРИЯ

ЗИепе )А/а1с1зШпИ Сг18еЬ.
Валдщайново плюскавиче

Семейство Карамфилови (СагуорИуМасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

ЗИепе )А/а1с1зШпИ СпзеЬ. Семейство Карамфилови (СагуорИуМасеае)

Валдщайново плюскавиче

МЕСТООБИТАНИЯ По каменисти и тревисто-каменисти места, между 1300 и
2600 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение, високо 15-25 сш. Стъблата
многобройни, голи, в горните междувъзлия жлезисто лелкави. Листата
линейно нишковидни, голи; лриосновните в розетка; стъбловите 4-6 двойки.
Цветовете 1-4, разлоложени лоединично ло върховете на стъблото. Чашката
цилеста, тръбесто звънчеста, 16-26 тт дълга, с 10 зелени, в горния край
анастомозиращи жилки. Венчелистчетата жълтозелени до жълтокафяви.
Плодната кутийка 8-10 тт дълга и 3-4 тт широка. Цъфти юли-селтември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' Балкански ендемит.

ЗИепе )А/а1с1зШпИ Сг18еЬ.
Валдщайново плюскавиче

Семейство Карамфилови (СагуорИуМасеае)

ГАЛЕРИЯ

ЗтИах ехсе1за Ь.

Висока скрипка

Семейство Скрипкови (ЗтНасасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

ЗтИах ехсе1за Ь.
Висока скрипка

Семейство Скрипкови (ЗтНасасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ Във влажни гори и храсталаци, от морското равнище до
1000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст с дълго 2-30 т стъбло, катерливо, бодливо. Листата
лоследователни, 6-8,5 ст дълги, 4-6 ст широки, сърцевидно яйцевидни или
широко яйцевидни, кожести, лъскави. Мустачетата лрикрелени в основата на
листните дръжки. Цветовете еднололови. Растението двудомно. Мъжките
цветове с околоцветник от 6 зеленикави листчета и 6 тичинки. Женските
цветове с 6-листен околоцветник и 3 приседнали близалца. Плодът кълбеста
червена ягода, до 1 ст в диаметър. Семената кълбесто елипсовидни,
кафяви. Цъфти април-май.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ- Лечебно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Младите леторасли могат да се използват
за храна като заместител на аспержите.

ГАЛЕРИЯ

мка: Димитър Найденов, България

ЗтИах ехсе1за Ь. Семейство Скрипкови (ЗтНасасеае)

Висока скрипка

ЗогЬиз апа (Ь.) Сгап12
Мукина

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Розоцветни (Розасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

ЗогЬиз апа (Ь.) Сгап12
Мукина

Семейство Розоцветни (Розасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В гори и храсталаци, от морското равнище до 1800 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст, 4-9 ш висок или дърво до 15 ш високо. Кората
сивокафява или червеникавокафява, гладка. Листата 5-14 ст дълги и 8-9 ст
широки, закръглено яйцевидни, шроко елилтични до лолукръгли, ло-широки
лод средата си, двойно назъбени или неясно наделени, с 10-14 странични
жилки, отдолу бяло наллъстени. Съцветията метличесто сенниковидни, 5-8
ст в диаметър. Цветовете 10-15 тт в диаметър. Венчелистчетата бели, до 3
тт дълги. Стълбчетата 2 (3) сраснали в основата си. Плодовете кълбести
или кълбесто яйцевидни, 8-15 тт в диаметър, обикновено ло-дълги,
отколкото широки, ярко червени или оранжеви. Цъфти май-юни. Плодоноси
селтември-октомври.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Медоносно, лротивоерозионно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

ЗогЬиз апа (Ь.) Сгап12
Мукина

Семейство Розоцветни (Розасеае)

ГАЛЕРИЯ

Снимка: □ау|с1 □|скеп80п, Ргапсе

Снимка: Апс1геа Мого, 11;а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

Снимка: Ап1оп10 Ме881па, 11;а1у

8^ар^1уIеа р^ппа^а Ь.

Переста клокочка

Семейство Клокочкови (81арИу1еасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

8^ар^1уIеа р^ппа^а Ь.
Переста клокочка

Семейство Клокочкови (81арИу1еасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В гори и храсталаци, от 500 до 1000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво или храст с високо 2-8 т стъбло. Кората тъмносива.
Младите клонки тъмнозелени, голи. Листата срещулоложни,
нечифтолерести, с оладващи лрилистници. Листните дялове яйцевидни или
елилтични, налилени. Цветовете бели или бледорозови, събрани в
метличесто съцветие. Плодът мехуресто лодута, широко обратно яйцевидна
кутийка. Семената неправилно сферични, гладки, тъмнокафяви. Цъфти юни.
Плодоноси юли-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Багрилно, декоративно, медоносно, хранително.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

иД .^у

Ш^ Шг-

к|1

С*1|Рр1Яц ^

^ ^,•ЖV■^^д^р•'^■ •Дцд^д

ЕкИШ»

ШВн( V иЯН.*

Вп^ц^ЛмчА» ^цЯСвЖ)^

Н» >;Г

ж !й ■ ч#ь х.^г-Лв^^^

■Р4(\. Л *■ кЗ!

/^ЦдИжЩц>Гт^В 1 V 1^Б

1% о^ а

М .Т.Г ЛГ#1Ж.^П .|СХ а

■кЗьи |Дс |Тшг1В*и1л

8^^а^^о^ез а/о/с/ез Се

Алоевиден стратиотес

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Водянкови (Нус1госИап1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

8^^а^^о^ез а/о/с/ез
Алоевиден стратиотес

Семейство Водянкови (Нус1госИап1асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В заблатени места със застояли и бавно течащи води,
малки водоеми (разливи) и блата, на 100 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишни тревисти растения, лотолени във водата, но
ллаващи на повърхността ло време на цъфтеж. Стъблата къси, със столони.
Листата лриосновни, 50 ст дълги, 2 ст широки, линейно ланцетни,
изтъняващи към върха, трионовидно назъбени, крехки. Цветовете бели,
венчелистчетата 15-25 тт дълги, обратно яйцевидни, закръглени. Цъфти
юли-август. Плодоноси август-селтември.

ПОЛЗВАНЕ' Декоративно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

8^^а^^о^ез а/о/с/ез
Алоевиден стратиотес

Семейство Водянкови (Нус1госИап1асеае)

Снимка: Сга21апо РгореИо, Ка1у

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Сга21апо РгореНо, 11а1у

Снимка: Апс1геа Мога, 11а1у

Зуппда уи1дапз Ь.

Обикновен люляк

Семейство Маслинови (01еасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Зуппда уи1дапз Ь.
Обикновен люляк

Семейство Маслинови (Оюасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В храсталаци и ло сухи и каменисти и скалисти места,
главно върху варовик, от морското равнище до 1300 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст или ниско дърво, до 5 т високо, със сива гладка кора.
Листата лрости, 5-10 ст дълги, яйцевидни до широко яйцевидни, със
сърцевидна основа, голи. Съцветията събрани във връхни пирамидални
метличести съцветия. Венчето лилаво, с тясно цилиндрична тръбица.
Плодната кутийка 8-15 тт дълга, двугнездна, заострена. Цъфти алрил-юни.
Плодоноси селтември-октомври.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ' Декоративно, етеричномаслено, лечебно, медоносно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' Екстракт от цветовете се използва в
парфюмерийната промишленост.

Зуппда уи1дапз Ь.
Обикновен люляк

Семейство Маслинови (01еасеае)

ГАЛЕРИЯ

шл

1 л

Татиз соттип18 Ь.

Обикновен брей

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Диоскорееви (01о8согеасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Татиз соттип18 Ь.
Обикновен брей

Семейство Диоскорееви (01о8согеасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В светли гори и храсталаци, от морското равнище до 1200
т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение с месеста подземна част.
Стъблото дълго 1,5-3 (4) т, тънко, тревисто, увивно. Листата

последователни, с дълбоко сърцевидна основа. Жилките от първи порядък
дъговидни. Цветовете еднополови. Растението двудомно. Съцветията
гроздовидни. Околоцветникът от 6 бяложълтеникави сраснали листчета; при
мъжките цветове срастването почти до горе, при женските само в основата.
Зрелият плод ягодовиден, с яркочервена месеста част. Цъфти май-юли.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Лечебно, отровно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ’ В миналото растението е използвано за
боядисване на вълнена прежда в червен цвят.

Татиз соттип18 Ь.
Обикновен брей

Семейство Диоскорееви (01о8согеасеае)

Тагахасит ЬИМуп1сит ОС. Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

Битинско глухарче

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Тагахасит ЬИМуп1сит ОС.
Битинско глухарче

Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По влажни лланинско-ливадни лочви, край лланински
езера и лотоци, до толящи се снежни лресли в субаллийския лояс, от 2500 до
2900 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи 3-10 ст,
тънки. Листата най-често ллитко наделени, дяловете триъгълни. Кошничките
9-12 тт дълги, 7-10 тт широки; външните обвивни листчета лрилегнали
към вътрешните, лолуяйцевидни, с ръб. Езичестите цветове жълти,
червеникави от външната страна, къси. Тялото на ллодосемката 3,5-4 тт
дълго, човката 4-7 тт дълга, удебелена; хвърчилката бяла. Цъфти юни-
юли. Плодоноси август-селтември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ- Включен в Червена книга на Релублика
България в категория “Застрашен”.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Тагахасит ЬИМуп1сит ОС.
Битинско глухарче

Семейство Сложноцветни (Аз^егасеае)

Снимки: ^08е^1е Агдаис!, Ргапсе

ГАЛЕРИЯ

Тахиз Ьасса1а Ь.

Обикновен тис

Семейство Тисови (Тахасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Тахиз Ьасса1а Ь. Семейство Тисови (Тахасеае)

Обикновен тис

МЕСТООБИТАНИЯ' По сенчести, влажни места, покрай потоци, върху кафяви
горски почви, в състава на широколистни и смесени гори, предимно със
северно изложение, от 200 до 1700 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Двудомно дърво, високо до 20 ш и до 1 ш диаметър на
стъблото. Листата вечнозелени, плоски, до 3,5 ст дълги и 2 тт широки,
отгоре тъмнозелени, лъскави, отдолу бледозелени, матови, със слабо
подвити надолу ръбове, без смолисти канали. Мъжките цветове съставени
от малък брой тичинки, събрани в шишарки в пазвите на листата. Женските
цветове с 6 люспести листчета и една семепъпка, единично разположена на
върха на късите клонки. Семето много твърдо, овално, кафяво, обхванато от
месеста чашковидна обвивка (арилус), яркомалиново оцветена, сладка на
вкус. Цъфти април-май. Плодоноси юли-август.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно, лечебно, отровно, хранително (само арилусът).

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ" Продължителността на живота достига до
4000 години.

Семейство Тисови (Тахасеае)

ГАЛЕРИЯ

Тахиз Ьасса{а Ь.
Обикновен тис

ТгасМеПит гитеПапит Наш ре
Румелийски тръбоцвет

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Камбанкови (Сатрапи1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

ТгасНеИит гитеИапит Натре Семейство Камбанкови (Сатрапи1асеае)

Румелийски тръбоцвет

МЕСТООБИТАНИЯ По варовити скалисти места, често в скални лукнатини,
от лояса на дъбовите гори до буковия лояс, от 250 до около 1500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение с разклонено коренище.
Цветоносните стъбла до 10-30 ст високи, многобройни, възходящи и
излравени, образуващи гъсти туфи. Листата лоследователни, елилтични,
остро налилени, лочти лриседнали. Съцветието връхно, късо щитовидно,
кълбесто, с многобройни сини до синьолилави цветове. Плодът кълбесто
яйцевидна кутийка, в основата с 2-3 лори. Семената многобройни. Цъфти
юли-август. Плодоноси селтември-октомври.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Включен в Червена книга на Релублика
България в категория “Уязвим” и в Приложение III на Закона за биологичното
разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Декоративно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Балкански ендемит.

ТгасНеИит гитеИапит Натре Семейство Камбанкови (Сатрапи1асеае)

Румелийски тръбоцвет

ГАЛЕРИЯ

Т^ас^1уз^етоп опепШ'15 (Ь.) О.Ооп Се
Източен лопох

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Грапаволистни (Вогад1пасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Т^ас^1уз^етоп опепШ'18 (Ь.) О.Ооп Семейство Грапаволистни (Вогад1пасеае)
Източен лопох

МЕСТООБИТАНИЯ В храсталаци и гористи места, от морското равнище до
1000 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение с грудесто задебелено
коренище. Стъблото 10-40 (60) ст високо, четинесто влакнесто, в горната
част жлезисто. Приосновните листа 1-2 (3), след лрецъфтяване нарастващи
до 15-50 ст дължина, яйцевидни, в основата сърцевидни, на върха
заострени, с гралава ловърхност. Стъбловите листа 1-3 ст дълги, яйцевидни
до ланцетни, заострени, приседнали. Цветовете 5-15, ло време на цъфтеж
увиснали, в рехави, жлезисто влакнести метличести съцветия. Венчето
звънчевидно, синьовиолетово, стълбчето и тичинките стърчащи от цвета.
Плодът сух, разладлив на мрежовидно набръчкани орехчета, в основата със
задебелен пръстен. Цъфти април-юли. Плодоноси юни-август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

^ уТ^-

|В»г^ш >

ч\Ж- И1ьу

р|^^ жЩНцКк*

^н > >

Тгара па^ап8 Ь.
Воден орех

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Блатиеви (Ьу1Игасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Тгара па^ап8 Ь.
Воден орех

Семейство Блатиеви (Ьу1Игасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В блата, разливи на реки със сладка и лолусолена вода,
отводнителни канали и рибовъдни стопанства, от морското равнище до 500
т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Едногодишно плаващо растение със слаборазвит главен и
множество адвентивни корени. Листата подводни, перести или нишковиди и
надводни - събрани в розетка, на листни дръжки, издути от въздухоносна
тъкан, неправилно ромбовидни до заоблени. Цветовете на дръжки, излизащи
от пазвите на листата. Венчето 4-делно, венчелистчетата бели или
жълтеникавобели. Плодът едносеменна, рядко двусеменна костилка, с
роговидни шиловидно източени израстъци и изгниващ под водата месест
околоплодник. Цъфти юни-юли. Плодоноси август-септември.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Семейство Блатиеви (Ьу1Игасеае)

Тгара па^ап8 ^
Воден орех

ГАЛЕРИЯ

Снимка: Р|ег1'гапсо
Агпдоп1-\/а1тас1гега, 11а1у

Снимка: Магсо Вапгаю, 11а1у

Снимка: □ап1е1а 1опдо, 11а1у

Снимка: Апс1геа Мого, 11а1у

Тигдепюрз1з ^оеп1си1асеа (Репг!) Во188.
Тургениопсис

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Сенникоцветни (Ар1асеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Тигдепюрз1з ^оеп1си1асеа (Репг!) Во188. Семейство Сложноцветни (Ар1асеае)
Тургениопсис

МЕСТООБИТАНИЯ По каменливи тревисти и храсталачни места, силеи с
ллитка хумусно-карбонатна лочва, на варовит терен, в ксеротермния дъбов
лояс, до 300 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Едногодишно тревисто растение, високо 20-40 ст. Листата
3-4 лъти лересто нарязани, с нишковидни дялове. Сложните сенници на
дълги дръжки, главните лъчи 2-3, сенниците с 2-3 двулолови и няколко
мъжки цвята в средата. Плодовете елилсовидни, с кукести бодли. Цъфти
алрил-май. Плодоноси май-юни.

ПОЛЗВАНЕ- Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

Тигдепюрз1з ^оеп1си1асеа (Репг!) Во188. Семейство Сложноцветни (Ар1асеае)
Тургениопсис

ГАЛЕРИЯ

Штиз 1аеу18 РаМ.

Бял бряст

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Брястови ((Лтасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Штиз 1аеу18 РаМ.
Бял бряст

Семейство Брястови ((Лтасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ Край реки и в мезофилни смесени гори, от морското
равнище до 700 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Дърво, до 30 т високо. Листата лоследователни, 6-15 сш
дълги и 3-9 ст широки, обратно яйцевидни, силно несиметрични, двойно
налилени, с 12-19 двойки странични жилки, отгоре голи и гралави, отдолу с
меки власинки в ъглите на страничните жилки. Цветовете двулолови,
събрани в снолчета. Плодът орехче с крилатка. Орехчето в средата на
крилатката. Крилатката елилтична, 10-12 тт дълга, ресничеста ло ръба.
Цъфти алрил-юни.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ Горскостоланско, дъбилно, медоносно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ' Няма.

Штиз 1аеу18 РаМ.
Бял бряст

Семейство Брястови ((Лтасеае)

ГАЛЕРИЯ

Штиз т1пог М111.

Полски бряст

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Брястови ((Лтасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Штиз т1пог М111.
Полски бряст

Семейство Брястови ((Лтасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ В широколистни гори, край реки, от морското равнище до
700 ш н. в. (рядко до 1300 т н. в.).

МОРФОЛОГИЯ Дърво, до 30 т високо. Листата лоследователни, 1-8 ст
дълги, 1-4 ст широки, обратно яйцевидни, яйцевидни или обратно ланцетни,
несиметрични, двойно или тройно налилени, със 7-12 двойки странични
жилки, на върха винаги дихотомично разклонени; отгоре голи, гладки или
гралави, отдолу малко или много окосмени. Цветовете двулолови, събрани в
снолчета. Плодът орехче с крилатка. Орехчето близо до изреза на
крилатката. Крилатката обратно яйцевидна, 7-17 тт дълга. Цъфти март-
алрил.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ Горскостоланско, дъбилно, лечебно, медоносно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Продължителността на живота достига до
500 години. В миналото дървесината е излолзвана в строителството,
мебелното производство, самолетостроенето и корабостроенето.

уц

Ка 1 1 \

? туй *1?:

ЕД. Г

^■*ч®

кя

ЖпЛ

#’Т^

4 к « ^•мк

№Г

|К|^П&'11?:П

й/я

в |/'1г

Г ?а'' ^

а^ Дф |(^В1

\/асс1п1ит а^с^оз^ар^1уIоз Ь. Семейство Пиренови (Епсасеае)

Кавказка боровинка

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

\/асс1п1ит а^с^08^ар^1уIо8 Ь.
Кавказка боровинка

Семейство Пиренови (Епсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ. В сенчести влажни места в гори от източен бук и източен
горун, от 150 до 300 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храсти, до 3 т високи. Стъблата разклонени, излравени, с
гладка кафява кора. Листата оладливи, 40-70 тт дълги, 18-30 тт широки,
лродълговато елилсовидни, ситно равномерно назъбени, отдолу с ясно
мрежовидно жилкуване. Цветовете събрани по няколко в рехави удължени
гроздовидни съцветия. Венчето камбанковидно, бледочервеникаво. Плодът
черна сферична ягода. Семената многобройни, с размери 1,5-1 ,7 тт, бледо-
оранжеви. Цъфти май-юни. Плодоноси август-септември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Включен в Приложение I на Бернската
конвенция, в Червена книга на Република България в категория “Застрашен”
и в Приложение III на Закона за биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ' Витаминозно, лечебно, овощно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

\/асс1п1ит а^с^08^ар^1уIо8 Ь.
Кавказка боровинка

Семейство Пиренови (Епсасеае)

\/асс1п1ит тугИПиз Ь.

Черна боровинка

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Пиренови (Епсасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

\/асс1п1ит тугИПиз Ь.
Черна боровинка

Семейство Пиренови (Епсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ' В иглолистни, ло-рядко широколистни гори във
високолланинския лояс и ло каменистите и скалисти лоляни, от 1000 до 2200
т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храстче, 10-40 сш високо. Стъблата разклонени, с ръбести,
тяснокрилати клонки със зеленикавокафява кора. Листата оладливи, 10-28
тт дълги, широко яйцевидни, ситно налилени. Цветовете разлоложени
лоединично в лазвите на листата. Венчето 4,5-6 тт дълго, зеленикаво,
кълбесто. Плодът 5-7 тт в диаметър, синкавочерна сочна ягода, с
тъмночервена месеста част, със силно багрещ сок. Цъфти юни-юли.
Плодоноси август-селтември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ. Витаминозно, дъбилно, лечебно, овощно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ- В миналото стъблата и листата са
излолзвани за дъбене на кожи и боядисването им в жълт или кафяв цвят, а
ллодовете - за лолучаване на виолетова или червена боя за вълна, кожи,
колрина и хартия.

\/асс1п1ит иИд1позит Ь. Семейство Пиренови (Епсасеае)

Синя боровинка

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

\/асс1п1ит иПд1по8ит Ь.
Синя боровинка

Семейство Пиренови (Епсасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ По открити камениски, скалисти и тревисти места във
високопланинския пояс, от 1700 до 2500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храстче, 10-50 (70) ст високо. Стъблата разклонени,
изправени или възходящи, с кафява гладка кора. Листата опадливи, 6-20 тт
дълги, тънко кожести, целокрайни, синкавозелени. Цветовете в групи по 1-3,
4-5-делни. Венчето 4-5 тт дълго, конично, издуто, бледорозово. Плодът 4-6
тт в диаметър, синкава от восъчен налеп сочна ягода със зеленикава
месеста част. Цъфти юли-август. Плодоноси август-септември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Витаминозно, дъбилно, лечебно, овощно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

\/асс1п1ит иПд1по8ит ^
Синя боровинка

Снимка: Апс1геа Мога, 11а1у

Семейство Пиренови (Епсасеае)

ГАЛЕРИЯ

Уегоп1са ^итШапа 81о]. & 81е^. Семейство Живеничеви (8сгорИи1апасеае)
Търилово великденче

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

\/егоп1са ^итШапа 81о]. & 81е^. Семейство Живеничеви (8сгорИи1апасеае)
Търилово великденче

МЕСТООБИТАНИЯ По сухи варовити скали и скални лукнатини, до 500 т н.
в.

МОРФОЛОГИЯ Многогодишно тревисто растение с вертикално коренище.
Стъблата излравени, високи 8-35 ст, разклонени, лросто влакнести. Листата
лоследователни, кожести, яйцевидни, елилтични до ланцетни, на къса
дръжка или лриседнали, с малки жлези. Цветовете събрани в рехави
гроздовидни съцветия. Венчелистчетата лилавосини, със светложълт
лръстен в средата. Прицветниците целокрайни, ланцетни, голи. Плодът
овална, слабо двойно излъкнала кутийка. Цъфти алрил-май. Плодоноси юни-
август.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ- Включен в Приложение I на Бернската
конвенция, в Червена книга на Релублика България в категория “Застрашен”
и в Приложение III на Закона за биологичното разнообразие.

ПОЛЗВАНЕ: Няма.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Балкански ендемит.

\/егоп1са ^итШапа 81о]. & 81е1
Търилово великденче

Семейство Живеничеви (8сгорИи1апасеае)

ГАЛЕРИЯ

• жд

\/1Ьитит 1ап1апа Ь.

Черна Калина

Семейство Бъзови (Сарп^оМасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

\/1Ьитит Iап^апа Ь.
Черна Калина

Семейство Бъзови (Сарп^оМасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ- В гори и храсталаци в равнини, лредлланини и лланини,
от морското равнище до 1500 т н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст с височина 2-5 т. Клонките цилиндрични, локрити
ллътно със звездовидни власинки; лълките голи. Листата 4-14 ст дълги,
3,5-9 ст широки, овални, елилтични; ллътни, набръчкани; отгоре
тъмнозелени, отдолу сиви, с ллътни звездовидни власинки. Съцветията
щитовидни, 4,5-10 ст в диаметър, връхни, многоцветни. Венчето 6-8 тт в
диаметър, кремаво, белезникаво. Плодът в зряло състояние черен,
сплескано яйцевиден. Цъфти алрил-юни. Плодоноси август-селтември.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ Няма.

ПОЛЗВАНЕ: Багрилно, горскостопанско, декоративно, медоносно, отровно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ- Няма.

\/18сит а1Ьит Ь.

Бял и мел

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЕВРОПА

Семейство Имелови (ЬогапШасеае)

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

\/18сит а1Ьит Ь.
Бял и мел

Семейство Имелови (ЬогапШасеае)

МЕСТООБИТАНИЯ Полуларазит върху различни локритосеменни, главно от
сем. Розоцветни, и някои голосеменни растения, от морското равнище до
2000 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Двудомен вечнозелен храст, лолуларазит върху различни
видове дървета. Стъблото силно вилужно разклонено и образува корона с
диаметър до 100 ст. Листата срещулоложни, кожести, жълтозелени,
приседнали, продълговати, целокрайни. Цветовете жълтозелени,
еднополови, почти приседнали, разположени в сбити групички по 5-7 в
пазвите на листата. Плодовете кълбовидни, 6-10 тт в диаметър, бели, рядко
жълтеникави, с лепкава сочна част. Семената черни. Цъфти февруари-май.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ' Лечебно, отровно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Плодовете се използват за приготвяне на
незасъхващи лепила за улавяне на насекоми.

\/18сит а1Ьит Ь.
Бял и мел

Семейство Имелови (ЬогапШасеае)

ГАЛЕРИЯ

ШмгМ

\/Шз зуIVез^пз С.С.(Зте1.
Горска лоза

Семейство Лозови (\/11асеае)

\/Шз зу1уез&1з С.С.(Зте1.
Горска лоза

Семейство Лозови (\/11асеае)

МЕСТООБИТАНИЯ Край реки, от морското равнище до 500 ш н. в.

МОРФОЛОГИЯ Храст с дълго 2-30 т стъбло, катерливо, силно разклонено.
Кората черна, надлъжно налукана. Младите клонки червеникавокафяви до
кафявожълтеникави, влакнести или голи. Мустачките неразклонени, рядко на
върха раздвоени. Листата лоследователни, 5-15 ст дълги, 5-10 ст широки,
закръглени, длановидни, отдолу влакнести. Листните дялове назъбени.
Цветовете двулолови, функционално женски или смесени, рядко само
мъжки, зеленикави, събрани в гроздовидно или метличесто съцветие.
Плодът кръгла или яйцевидна, тъмносиня ягода. Семената крушовидни или
яйцевидни. Цъфти май-юни. Плодоноси август-октомври.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ: Няма.

ПОЛЗВАНЕ' Лечебно, хранително.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Няма.

АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ НА БЪЛГАРСКИТЕ

ИМЕНА

Блатна перушина

264

Бясно дърво кошаниново

189

Блехнум класовиден

Бясно дърво лаврово

192

Божур розов

339

Бясно дърво обикновено

195

Бор бял

369

Бясно дърво странджанско

198

Бор калабрийски

357

Варниче лимонолистно

Бор черен

363

Великденче търилово

543

Боровинка кавказка

534

Венерин косъм

Боровинка синя

540

Венерино пантофче

186

Боровинка черна

537

Вишна храстовидна

396

Ботурче пролетно

183

Воден габър

336

Бреза бяла

Воден морач същински

333

Брей обикновен

507

Воден орех

522

Бръшлян

255

Водолюб сенников

Бряст бял

528

Водянка жабешка

267

Бряст полски

531

Върба бяла

447

Бук източен

225

Върба сива

453

Бъз червен

471

Върба крехка

456

АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ НА БЪЛГАРСКИТЕ

ИМЕНА

Върба силезийска

462

Див рожков

153

Върба тритичинкова

465

Драка

342

Върба червена

459

Дъб космат

414

Габър келяв

120

Дъб странджански

411

Габър обикновен

117

Дъб троянски

417

Глог черен

180

Ела бяла

Глухарче битинско

510

Ела Цар Борисова

Горва гръцка

114

Елша черна

Горва синкавозелена

111

Елша бяла

Горска майка родолска

306

Еньовче низбягващо

234

Горун обикновен

408

Еньовче родолско

237

Грила широколистна

351

Епимедиум

213

Гудиера лълзяща

246

Ерантис български

216

Гърбач гръцки

348

Етионема арабска

Дебрянка евролейска

474

Ефедра обикновена

210

Джел бодливолистен

279

Жешля

Джел колхидски

282

Залист бодлив

438

АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ НА БЪЛГАРСКИТЕ

ИМЕНА

Залист подезичен

441

Кестен конски

Звъника багрилна

270

Кестен обикновен

123

Звъника чашковидна

273

Кисел трън обикновен

Звъника четинеста

276

Киселец

435

Зеленика понтийска

426

Клен полски

Ива

450

Клин айтоски

Иглика кавказка

393

Клин тракийски

И мел бял

549

Клокочка переста

498

Калдезия парнасиеволистна

Кокеш вълнест

477

Калина черна

546

Кокошка

285

Калуна обикновена

Командра изящна

168

Камбанка вълнеста

102

Копитник европейски

Камбанка езичеста

105

Копривка гола

129

Камбанка променливоцветна

108

Копривка южна

126

Каменливче житнолистно

204

Кукуч

372

Каменливче сръбско

207

Кумарка гола

Катушка европейска

324

Кумарка жлезиста

АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ НА БЪЛГАРСКИТЕ

ИМЕНА

Лавровишна лечебна

312

Мечо грозде

Лазаркиня пиринска

Микромерия гребенеста

330

Лейка плаваща

468

Мишорка текирска

249

Леска обикновена

171

Мукина

495

Леска турска

174

Мура бяла

366

Лимодорум недоразвит

318

Мура черна

360

Лоза горска

552

Мушмула

327

Лопох източен

519

Мъждрян

231

Люляк обикновен

504

Нахут цариградски

156

Лютиче ези често

423

Нокът етруски

321

Маклен

Орех обикновен

291

Мекиш

Оризов троскот

315

Метличина вагеницова

144

Очиболец мочурен

390

Метличина оголяваща

135

Пираканта червена

399

Метличина тройножилчеста

141

Пирен

219

Метличина тъмнопурпурна

132

Плюскавиче валдщайново

489

Метличина янкиева

138

Плюскавиче лерхенфелдово

486

АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ НА БЪЛГАРСКИТЕ

ИМЕНА

Плюскавиче мочурно

483

Смин храстовиден

288

Плюскач дървовиден

165

Смрадлика

177

Повет обикновен

162

Смърч обикновен

354

Подрумиче сребролистно

Стратиотес алоевиден

501

Пърнар

405

Тамянка

159

Пясъчна лилия

345

Тинтява жълта

243

Рамонда сръбска

420

Тинтява скална

240

Роголистник лотолен

150

Тис обикновен

513

Росен

201

Толола бяла

378

Самодивско цвете

222

Толола сива

381

Сграбиче вилмотианово

Толола черна

384

Сграбиче мехуресточашково

Трепетлика

387

Седефче лечебно

444

Тръбоцвет румелийски

516

Секирче златисто

309

Тургениолсис

525

Сералиас лалешников

480

Хвойна дървовидна

297

Силивряк родолски

252

Хвойна казашка

303

Скрилка висока

492

Хвойна обикновена

294

АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ НА БЪЛГАРСКИТЕ

ИМЕНА

Хвойна червена

300

Херминиум едногрудков

258

Хипурис обикновен

261

Хоботниче слоново

432

Центрантус келереров

147

Цер

402

Чинар източен

375

Шестил

Шмак дъбилен

429

Явор

Явор хиркански

Ясен лланински

228

АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ НА ЛАТИНСКИТЕ

ИМЕНА

АШез а1Ьа МШ. 9

АЬ1ез ЬопзИ-гед1з МаШ. 12

Асег сатрез1ге Ь. 15

Асег Ме1с1ге1сМИ ОгрИ. ех Во188. 1 8

Асег Лугсалит Р|8сИ. & С.А.Меу 21

Асег топзреззи1апит Ь. 24

Асег р1а^апо1с1ез Ь. 27

Асег рзеис1орШапиз Ь. 30

Асег Шапсит Ь. 33

АсИап^ит сарШиз-уепепз Ь. 36

Аезси1из 111рросаз^апит Ь. 39

Ае^^1^опета агаШсит (Ь.) Апс1г2. ех ОС.

А1пиз д1иИпоза (Ь.) Саег1п. 45

А1пиз тсапа (Ь.) МоепсИ 48

Ап^Мет1з агдугорЬуИа (На1ас8у &
Сеогд1еу) \/е1еп. 51

А^Ьи^из апс1гас1те Ь. 54

АгЬШиз ипес1о Ь. 57

А^с^оз^ар^1уIоз иуа-игз! (Ь.) Зргепд. 60

Азагит еигораеит Ь. 63

Азреги1а зиЬегоза 81Ь1И. & 8т. 66

Аз^^асап^Ьа аИозепз1з (1уап.) РосИ. 69
Аз^^асап^Ьа ^^1^ас^са(^^\веЬ.)Ро6\ес[^72
Аз1гада1из рЬузоса1ух Р|8сИ. 75

Аз&ада1из ]А/ИтоШапиз 81о]. 78

Азупеита Итоп17оПит (Ь.) иапсИ. 81
ВегЬепз уи1дапз Ь. 84

Ве^и1а репс1и1а Ро1И 87

В1есМпит зр^сап^ (Ь.) 8т. 90

ВШотиз итЬе1Шиз Ь. 93

СаШезт ратазз17оИа (Ь.) Раг1. 96

СаИипа уи1дапз (Ь.) НиМ 99

Сатрапи1а Iапа^а Рпу. 102

Сатрапи1а I^пдиIа^а УУаИз!. & К\Х. 105
Сатрапи1а уегз1со1ог Апс1 ге>л^8 1 08
Сагс1ат1пе д1аиса Зргепд. ех ОС. 111
Сагс1ат1пе дгаеса Ь. 114

Сагр1пиз ЬеХи1из Ь. 117

АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ НА ЛАТИНСКИТЕ

ИМЕНА

Сагр1пиз опеп1аИ8 М 1 1 1 . 120

Саз^апеа заИуа Ь. 123

СеШз аиз^^аI^з Ь. 126

СеШз р1асНоп1апа К.1. СИг. 129

Сеп^аигеа саIосер^1аIа^N\\\6. 132

Сеп1аигеа са1уезсепз Рапс1с 135

Сеп^аигеа]апкае О.Вгапб^а 138

Сеп^аигеа Мпегу1а 81еуеп ех УУ111с1. 141
Сеп^аи^еа )А/адепИ21апа ВапсИеуа & К11
Тап 144

Сеп1гапИпиз кеПегеп (81о]., 81е^. & Т.
беогд.) 81о]. & 81е^. 147

Се^а^орI^уIIит зиЬтегзит Ь. 1 50

Сегс/5 з^I^^иаз^^ит Ь. 1 53

С/сег тоМЬгеШ ЗаиЬ. & 8расИ 156

СШиз заМИоИиз Ь. 1 59

С1етаИз уИа1Ьа Ь. 162

Со/и^еа агЬогезсепз Ь. 165

Сотапвга е1едапз (РосИе! ех РсИЬ.)
РсИЬ.^. 168

Согу1из ауеИапа Ь. 171

Согу1из со1ита Ь. 1 74

СоНпиз соддудпа 8сор. 177

Сга^аедиз реМадупа №1с181. & К11. 180
Сус/ашел соиш М111. 183

СурпресНит са1сео1из Ь. 186

ОарЛле козатт (81о]‘.) 81о]‘. 1 89

ОарМпе 1аигео1а Ь. 1 92

ОарМпе тегегеит Ь. 1 95

ОарМпе ропИса Ь. 1 98

01с^атпиз а1Ьиз Ь. 201

ЕсI^а^ап^Миз дгат1п1М1из (Ь.) ОС. 204
ЕсI^а^ап^Миз зегЬ1сиз (А. Кеш.) Ре1гоу|С

207

ЕрМес1га с1ШасМуа Ь. 210

Ер1тесИит риЬ1дегит (ОС.) Моггеп &
Оеспе 213

Е^ап^М^з Ьи1дапсиз (81е^.) 81е^. 216

Епса агЬогеа Ь. 219

АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ НА ЛАТИНСКИТЕ

ИМЕНА

Е^у^^1^оп^ит с1еп8‘Сап18 Ь. 222

Ради8 опепШ'18 Ь1р8ку 225

Ргах1пи8 ехсе18юг Ь. 228

Ргах1пи8 оти8 Ь. 231

СаИит ргосиггеп8 ЕИгепс!. 234

СаИит гМос1ореит \/е1еп. 237

ЗепИапа Мд1с1а Наепке 240

СепИапа 1и1еа Ь. 243

Соос1уега гереп8 (Ь.) К.Вг. 246

СураорМНа 1ек'1гае 81е^. 249

НаЬег/еа гМос1ореп818 Рг1У. 252

Нес1ега МеПх Ь. 255

Негт1п1ит топогсМ18 (Ь.) К.Вг. 258
тррип8 уи1дап8 Ь. 261

НоИоп1а ра1и8М8 Ь. 264

Нус1госМап8 тог8и8-гапае Ь. 267

Нурепсит апвгоааетит Ь. 270

Нурепсит са1ус1пит Ь. 273

Нурепсит аеШегит 81е^. 276

Пех ади1М1ит Ь. 279

//ех со1сМ1са Ро]агк. 282

18оругит ^I^аI^с^^о^сIе8 Ь. 285

иа8т1пит ^гиИсап8 Ь. 288

иид1ап8 гед1а Ь. 291

иитрегиа соттита Ь. 294

иитрегиа ехсе18а М.В1еЬ. 297

иип1реги8 охусебгиа Ь. 300

иитреша ааЬта Ь. 303

^а^I^^аеа г11ос1ораеа 01пд1ег 306

^а^I^у^и8 аигеиа (81еуеп) О.Вгапс12а 309
^аи^осе^а8и8 о7//с/ла//5 Воет. 312
^ее^8^а огухоШеа (Ь.) 8VV. 315

итос1огит аЬогНуит (Ь.) 8VV. 318

^оп^се^а е/шзса 8ап1| 321

^усори8 еигораеиа Ь. 324

МеарИиа дегтатса Ь. 327

1\/Исготепа спаШа (Нашре) СпзеЬ. 330
ОепаММе адиаИса (Ь.) Ро1Г. 333

АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ НА ЛАТИНСКИТЕ

ИМЕНА

0з^^уа сагр1п1М1а Зсор. 336

Раеота тазси1а (Ь.) М111. 339

РаПигиз зр1па‘СМпзИ М 1 1 1 . 342

РапсгаНит тагШтит Ь. 345

Репр1оса дгаеса Ь. 348

РНШугеа 1аИМ1а Ь. 351

Р1сеа аЬ/ез (^.) Кагз!. 354

Р1пиз ЬгиНа Теп . 357

Р1пиз Ле/с/ге/сА?/# СИг181. 360

Р1пиз тдга и.Р.Агпо1с1 363

Ртиз реисе СпзеЬ. 366

Р1пиз зу1уезМз Ь. 369

Р^з^ас^а ШеЬ'1пИг1из Ь. 372

РШапиз опепШ'13 Ь. 375

Рори1из а1Ьа Ь. 378

Рори1из сапезсепз (АНоп) 8т. 381

Рори1из тдга Ь. 384

Рори1из ^^етиIа Ь. 387

Ро^еп^^IIа ра1из&1з (Ь.) Зсор. 390

Рпти1а уи1дапз зиЬзр. шЬга (8т.)

Агсапд. 393

Ргипиз ^гиНсоза РаМ. 396

Ру^асап^Ьа сосстеа М.и.Роетег 399
Оиегсиз сегпз Ь. 402

Оиегсиз сосс#7ега 405

Оиегсиз с1а1ес11атрИ Теп. 408

Оиегсиз МагШ1зз1апа 31еуеп 41 1

Оиегсиз риЬезсепз У\/111с1. 414

Оиегсиз ^го]апа УУеЬЬ 417

Ратопва зегЬ1са Рапс1с 420

Рапипси1из Ипдиа Ь. 423

РМос1ос1епс1гоп ропИсит Ь. 426

РМиз сопапа Ь. 429

РМупсМосогуз е1ерМаз (Ь.) СпзеЬ. 432
Ритех асе^оза Ь. 435

Ризсиз асиIеа^из Ь. 438

Ризсиз Мурод1оззит Ь. 441

Ри1а дгауео1епз Ь. 444

АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ НА ЛАТИНСКИТЕ

ИМЕНА

8аПх а1Ьа Ь. 447

ЗаПх саргеа Ь. 450

8аПх с1пегеа Ь. 453

ЗаПх ^гадШз Ь. 456

ЗаПх ригригеа Ь. 459

ЗаПх зПезтса УУИю . 462

ЗаПх Мапс1га Ь. 465

ЗаМта па^апз (Ь.) АМ. 468

ЗатЬисиз гасетоза Ь. 471

Зап1си1а еигораеа Ь. 474

Зсоггопега Iапа^а М.В1еЬ. 477

Зегартз уотегасеа (Вигт.) Впц. 480
ЗПепе аз^епаз СпзеЬ. 483

ЗПепе 1егсМеп^е1сПапа Ваитд. 486

ЗПепе )А/а1с1зШпП Сг18еЬ. 489

ЗтПах ехсе1за Ь. 492

ЗогЬиз апа (Ь.) Сгап12 495

3^ар^1уIеа р^ппа^а Ь. 498

З^гаПо^ез а1оШез Ь. 501

Зуппда уи1дапз Ь. 504

Татиз соттитз Ь. 507

Тагахасит ЬПМуп1сит ОС. 510

Тахиз Ьасса^а Ь. 513

ТгасНеПит гитеПапит Нашре 516

Т^ас^1уз^етоп о^^еп^аПз (Ь.) О.Ооп 519
Тгара па^апз Ь. 522

Тигдепюрз1з ^оеп1си1асеа (Репг!)

Во188. 525

Штиз 1аеу1з РаМ. 528

Штиз т1пог М1М. 531

\/асс1п1ит агс^оз^ар11у1оз Ь. 534

\/асс1п1ит тугППиз Ь. 537

\/асс1п1ит иПд1позит Ь. 540

\/егоп1са ^итП^апа 81о]. & 81е^. 543

\/1Ьитит 1ап1апа Ь. 546

\/1зсит а1Ьит Ь. 549

\/Шз зуIVез^^^з С.С.Сше!. 552

ЛИТЕРАТУРА

1. Асьов, Б., А. Петрова, Д. Димитров, Р. Василев, 2012, Конспект на
висшата флора на България. Хорология и флорни елементи. Българска
фондация „Биоразнообразие”, С., 490 с.

2. Българската флора онлайн, Иир8://VVVVVV.ЬдЛога.пе^/ (ассеззес! 20 иапиагу
2017).

3. Велчев, В. (отг. ред.), 1982, Флора на НР България. Том 8, Изд. на БАН, С.,
518 с.

4. Велчев, В. (отг. ред.), 1989, Флора на НР България. Том 9, Изд. на БАН, С.,
539 с.

5. Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев,
2011, Определител на растенията в България, Акад. изд. на АУ-Пловдив,
Пловдив, 591 с.

6. Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното
разнообразие на Република България. Приложения 11-1У. ДВ, брой 94, 16
ноември 2007 г. с. 2-44.

7. Закон за лечебните растения на Република България, Обн. ДВ. бр. 29 от 7
април 2000 г., с. 9-29, Поел. изм. ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г.

8. Йорданов, Д. (гл. ред.), 1963-1979, Флора на НР България, томове 1-7,
Изд. на БАН, С.

ЛИТЕРАТУРА

9. Кожухаров, Ст. (отг. ред.), 1995, Флора на Р България, том 10, Акад. изд.
„Проф. М. Дринов”, С., 428 с.

10. Пеев, Д. (отг. ред.), 2013, Флора на Р България, том 11, Акад. изд. „Проф.
М. Дринов”, С., 523 с.

11. Пеев, Д. (гл. ред.), 2015, Червена книга на Република България. Том 1.
Растения и гъби, ИБЕИ - БАН & МОСВ, С., 887.

12. Апд1о8регт РИуюдепу Сгоир, 2009, Ап ирс1а1е о^ 1Ие Апд1о8регт
РИуюдепу Сгоир с1а881Лса11оп ^ог 1Ие огс1ег8 апс1 ^ат1Ме8 о^ Ло^л^еппд
р1ап18: АРС III, Во1ап1са1 Зоигла! оНИе Ь1ппеап 8ос1е1у 161 (2): 105-121.

13. СопуепНоп оп 1п1егпа11опа1 Тгабе 1п Епс1апдегес1 Зресюа о^ VV^IсI Раипа апс1
Рюга, АррепсИх II, 1973, 11ир://>ллл^>л^.с11е8.огд/епд/арр/аррепс11се8.8111т1
(ассе88ес1 20 Запиагу 2017).

14. СопуепНоп оп Ше СопаегуаНоп о^ Еигореап УУ11с1М^е апс1 Ма1ига1 НаЬ11а18,
АррепсИх I, 1 979, 11ир://сопуеп11оп8.сое.1п1/Т геа1у/РР/Т геа11е8/Н1т1/1 04-1 .

(ассе88ес1 20 Запиагу 2017).

15. 01гес11уе 92/43/ЕЕС, СоипсИ 01гес11уе 92/43/ЕЕС оГ 21 Мау 1992 оп 1Ие
Соп8егуа11оп о^ Ма1ига1 НаЬ11а18 апс1 о^ VV^IсI Раипа апс1 Рюга, Аппехее II-V,
03 Ь206, 22.07.1992.

16. Еиго+Меб (2006-): Еиго+Меб Р1апШа8е - Ше 1пюгта11оп гееоигсе юг
Еиго-МесИюггапеап р1ап1 сИуегеНу. РибИеИес! оп юе 1п1егпе1
I1ир://VVVV2.ЬдЬт.огд/ЕигоРIи8МесI/ (ассеееес! 20 Запиагу 2017).

ЛИТЕРАТУРА

17. Рюга НаМапа, РиЬМзИес! оп 1Ие 1п1егпе1, Иир://1и1пд.а11егу|81а.огд/Лога/1аха/
Лога1пс11се.рИр (ассеззес! 30 Ос1оЬег 2017).

18. РIоVVе^з 1Ие Сеуеппез, РиЬМзИес! оп 1Ие 1п1егпе1, Иир://VVVVVV.па^и^езсепе.
пе1/ (ассеззес! 30 Ос1оЬег 2017).

19. иоИапззоп, 3. Т., ТИе РИу!одепу Апд1озрегтз. РиЬ!1зИес! оп!1пе.
Иир://апд1о.Ьегд1апзка.зе (ассеззес! 20 иапиагу 2017).

20. ТИе Р!ап1 Ь1з1, 2013, \/егз1оп 1.1. РиЬ!1зИес! оп 1Ие !п1егпе1,

Иир://VVVVVV.^Иер!ап^!^з^.о^д/ (ассеззес! 20 иапиагу 2017).

21. У\/1к1тес!1а Соштопз, Иирз://соттопз.VV^к^тес!^а.о^д/VV^к^/!таде (ассеззес!
30 Ос1оЬег 2017).

22. 2аИаг1еу, 0., 2016, В1ос!1уегз11у ге!1с1 уазси!аг р!ап1з 1п Ви!даг1а,

!п1егпа11опа! иоигпа! РезеагсИ 81ис!1ез 1п В1озс1епсез 4 (1): 38-51.

Internet Archive Audio

Featured

Top

Images

Featured

Top

Software

Featured

Top

Books

Featured

Top

Video

Featured

Top

Mobile Apps

Browser Extensions

Archive-It Subscription

Save Page Now

Full text of "Tertiary Relic Plants In Bulgaria"

See other formats